Acer
Автор: Мина Начева

Златина Григорчева: Сърцето ми тупти с ритъма на нещата, които създавам

Колко ли пъти са ни питали като деца какви искаме да станем, когато пораснем? И колко ли пъти сме искали да бъдем балерини, художници, актриси? Е, за много от нас в крайна сметка изкуството се е оказало само една детска мечта.

Златина Григорчева обаче от малка знае, че един ден животът й ще поеме по пътя на творчеството и се оказва права. Казва, че едва ли тогава е осъзнавала какво я вдъхновява. Просто е възприемала света такъв, какъвто е – без предубеждения, без отрицания, а напротив – попивайки и радвайки се на всичко, което я заобикаля.

Като създател на керамичното ателие CONCEPTceramic, тя и до ден днешен търси, а и намира красотата в детайлите и малките неща.

Ръчно, лично и лирично

„Откакто се помня, се занимавам с рисуване, скицирам върху всякакви хартии и трансформирам идеите си по някакъв начин, изливайки ги от себе си,” разказва Злати. След време започва да ги осъществява и в материал, който за нея се оказва глината и нейната топлина.

Макар да идва от семейство на икономисти и лекари, а и математиката, и литературата да са й се отдавали, тя от малка знае, че нищо освен изкуството не би я направило 100% щастлива. Завършва керамика в Националната художествена академия както с бакалавърска, така и с магистърска степен. И до ден днешен любовта й към творческия свят не е утихнала.

Напротив, засилила се е.

От четири години насам Злати развива свое собствено студио, което от сравнително скоро носи името CONCEPTceramic. Фокусирано е върху изработката на лимитирани серии продукти както от глина, така и от порцелан.

„Ръчно, лично и лирично създавам авторски предмети и бижута с функционален и естетичен характер. Нещата ми са подвластни на изчистените линии, геометричните форми и природните елементи. Наситени са със семпъл дизайн и провокация, защото вярвам, че малките и незабележими неща от живота имат силата да променят, влияят и вдъхновяват. В днешно време осъзнавам за себе си, че малките и незабележими неща от живота са моето вдъхновение, моят импулс, който ме тласка напред.”

Сблъсък с една друга реалност

Да, днес Злати има свое собствено ателие, създавайки различни серии продукти – от интериорни предмети до бижута, и клиенти, които ценят естетиката на всеки малък детайл, създаден от нея. Това не значи обаче, че пътят й дотук е бил без своите трудности.

Когато излиза от Академията, се сблъсква с една по-различна реалност, в която мечтите й се оказват твърде големи, за да бъдат осъществени наведнъж. „За съжаление в България е трудно човек да живее само от изкуство, без допълнителни доходи, като често трябва да си помага и със странична работа.”

Периодът преди да създаде ателието си е свързан с много подобна странична работа, включително работа по строителни обекти и работа във ветеринарна клиника, където грижата за десетки животни я научава допълнително на дисциплина, отговорност и състрадание. Времето, което й остава извън работните задължения, посвещава на рисуването.

“Това е период в живота ми, който остави след себе си серия от голямо-форматни картини. Те са наситени с огромни чувства и безброй цветове, макар всичките те да са рисувани в черно-бялата тоналност. Силно емоционални са за мен и те бяха крачката, с която прекрачих в сегашното си ателие.”

По това време идва и вдъхновението, и разбирането, че нещата се случват, макар и понякога с по-бавни темпове.

Сърцето на едно ателие

Постепенно Злати събира необходимите средства и създава свое собствено ателие, което описва като нейното “пристанище за душата и тялото”. Заедно с приятеля си инвестира и в керамична пещ – “сърцето на всяко керамично ателие”, с която внася топлина и уют в новия си работен кът.

“Пещта е пламъкът и блясъкът; мястото, където нещата се случват и където вече ти не си господар на случващото се,” казва тя. Последната дума в изработката на всеки един продукт е тази на пещта.

“Един от най-силните моменти е точно този, когато открехвам вече поизстиналата врата на пещта и започвам с трепет да разглеждам сътвореното от нея. Разбира се, винаги има изненади, но точно те придават уханието в работата ми.”

Изкуството като втора природа

В изкуството тя намира както светлина и щастие, така и себе си.

„Дори не се замислям защо творя. Това е толкова естествен процес за мен, както дишането за всеки един от нас. Ако спрем да дишаме – спираме да съществуваме в това си състояние. Е, мисля, че и при мен ще се случи това, ако спра да творя.”

Още като малка изборът й да се посвети на изкуството е съпроводен от желанието й да търси красотата в света. Самата тя разказва, че понякога можем да видим един обикновен предмет и да не си дадем сметка, че той е вдъхновен от природата. И не е нужно предметът да наподобява реалността, с която сме свикнали, защото тя е дълбока, невидима и съвършена, и може да отключи нещо ново, нещо непомислено досега.

“Природата със своите крехки нюанси, слънцето със своята топлина и небето със своето безкрайно синьо са може би най-проникващите в мен моменти, които ме вдъхновяват, карайки ме да продължавам напред.”

Според нея светът около нас е този, който ни дърпа и приканва да развиваме идеите и способностите си всеки следващ ден. „Да вземем например световния дизайн. Толкова всеобхватна тема е и накъдето и да се обърнеш, все ще го откриеш.” В последната година и половина Злати има възможността да пътува из Северна Европа и гледките, които се откриват пред нея, остават трайни спомени.

“Страни като Холандия, Дания и Швеция са уникални, като всяка друга по света, но за мен тяхната концепция и философия оставиха дълбоки следи. Балансът между чистите линии и опростяване на формата е зашеметяващ, като не се отнема нито от качеството, нито от майсторството, а напротив. Влагат се изключително качествени материали, а начинът на изработка е безупречен.”

Желанието да остави следа

На въпроса колко далеч иска да стигне, Злати не се и замисля.

Япония. В километри това изглежда е най-далечната дестинация, която иска да посети. Япония за нея е олицетворение на хармонията, поетиката и смирението от всекидневния живот. Вярва, че там ритъмът на природата ехти с ритъма на живота, като изчиства от излишество и те кара да се вгледаш вътре в теб.

“Обожавам да чета японска поезия ”хайку” и винаги се удивлявам как само няколко на брой думи могат да разкажат цял един живот, как с тях можеш да изживееш емоции, които да те вълнуват и да те накарат да осмислиш своето съществуване тук и сега.“

Когато става дума за мечтите и целите й, за нея това означава не толкова да стигне далеч от дома си. Възприема България като малък рай в орбитата на Земята, който обаче трябва да ценим. За нея важното е да остави следа с творчеството си.

„Иска ми се да оставя следа с работите, които правя. Понякога ми се струва, че хората изгубиха културата на чувствата си. Прекалено прагматично и еднодневно започна да се мисли… Човек невинаги е склонен да заплати сумата за твоята работа, виждайки че би намерил нещо сходно.”

Като човек на изкуството, влага част от себе си във всеки един елемент и предмет, който изработва, и й се иска това да бъде усетено. Тези, които се докосват до изкуството й и откриват негова красота, често споделят своите позитивни отзиви. “За мен това е истинската награда. Радостта и любовта на хората са като зарядно устройство. В такива моменти човек забравя болката в раменете или сърбежа в очите от преумора.”

И все пак въпросът, който не спира да си задава, е: Как тя и работата й биха могли да променят хората, за да станат по-отворени към малките неща, които ги заобикалят и към детайлите, които правят ежедневието им малко по-красиво?

„Иска ми се да се отворим един към друг и си мечтая да дойде момент, в който и ние, хората да станем повече човеци и да се вдъхновяваме от малките неща, които ни заобикалят. За мен това е най-истинското.”

Уеб сайт: www.concept.bg

Facebook: CONCEPT/ceramic studio