Acer
Автор: Николина Филипова

Подлата стратегия на учителя Явор Никифоров

Как се обучават господари на компютрите, омазани със сладолед

„И за домашно да си накодите задачи от олимпиадата“. Дечурлига от 5 до 9 клас в Софийската математическа гимназия стават и започват да си събират лаптопите и партакешите от чиновете и под тях. Допреди малко са писали „координати на намерена точка x, координати на намерена точка y“... Един „умен, но се разсейва“ е седял зад катедрата, за да не подскача вниманието му с врабчетата по двора. Явор Никифоров е отпивал сок от кутията и е крачил напред-назад, смесвайки шеги с неразбираеми за простосмъртните напътствия. За девет години близо 1500 деца са се обучили да пишат код в школи при Яшу.

„Моята подла стратегия, за да накарам децата да ме слушат, е като им преподавам интересни неща. Всъщност това е една много долна стратегия“,споделя учителят по програмиране.

Той смята, че преди да стане на 10 години, всяко дете трябва да е пробвало различни неща, за да разбере какво му върви и му харесва, а след това да му се посвети. Едно от нещата за пробване е писането на код.

„Голяма трагедия е, че хора кандидат-абитуриенти не са избрали своето поприще. И резултатът им от някакъв изпит определя дали ще се занимават с малки деца, с трактори или ще продават в супермаркет. Не би трябвало една единица да определя кариерата на човека“,казва Явор.

Явор и Mикеланджело

„Това е едно от нещата, които са дългосрочната ми грижа България да стане по-добро място за живеене след 30 години“, отговоря менторът на естествения ми като въздуха въпрос защо е избрал това поприще вместо да е програмист някъде на спокойствие и престиж. Яшу смята, че едно нарастващо малцинство от интелигентни и изхранващи се в страната хора е изключително ценно нещо.

„Микеланджело е съсипал здравето си, рисувайки Сикстинската капела и векове по-късно хората продължават да се възхищават на красотата ѝ.

А аз преподавам програмиране. Плодът на моя труд е дори още по-прекрасен, защото дава шанс на малки деца да постигнат собствени велики неща. Гордея се с бившите си ученици, особено когато ги видя по телевизията, връщайки се с медали от чужбина. Луда работа.“

Той не е дебел

Още на първата школа казва на децата да не му говорят на „Вие“, защото вече не е като за двама дебел. От 150 кг. сега програмистът е наполовина и все така се храни с чутовни дози, но само от избрани храни: кисело мляко, плодове, пилешко месо и зеленчуци. Току-що си е поръчал чай и салата от соеви кълнове за вкъщи. Лятото катери Витоша, може да плува от 2-3 години, но пък скача от 10-метрова кула в басейн и мечтае за скок с парашут. Харесва се с брада и го мързи да се бръсне.

„Хипстър“ е нова думичка, пък аз отдавна съм с брада. Освен това, като се обръсна, приличам на зубър в недобрия смисъл.“

И да, непознати дядовци на улицата го наричат Ботев.

Явор се е посветил на желанието си да е програмист от десетгодишен.

„Като дете бях голям, дебел и ухилен.“

Веднъж излязъл от час, за да отиде до тоалетната и минал покрай кабинета по рисуване, а там цял клас рисувал ябълка.

„Отидох, отхапах си и учителят ме подгони: „Ей, серсемин, изяде ми натюрморта!“

Убеден е, че ученикът Яшу нямаше да се разбере с учителя Яшу. Но това, което затруднява г-н Никифоров повече от палавите деца, е документацията в училище. Държавата налага много изисквания на директорите, което спъва целия процес. Другата крайност са идеите за демократично образование.

Демократичното образование и програмистите

Явор Никифоров не може да си представи час, в който децата сами избират дали да учат или да говорят и да тичат, докато преподава.

„По време на моите школи имаме време за практикуване – аз мълча, децата работят или ме викат за помощ. Но не могат да си играят игри или да си приказват. Налага се да имам изисквания, защото в програмирането ако пропуснеш нещо начално – следващото си го изтървал, дори да си внимателен. Абсурдно е в час по точна наука да се допуска децата да се разсейват. Те трябва да наваксат, за да има шанс да продължат да схващат. Разчупените форми на образование и груповите игри са удачни за изучaване на чужд език, философия, психология, обществени науки и т.н. И аз бих искал да съм ги преживявал като ученик, обаче те са неприложими за моя предмет.“

„Демократичното образование няма да подготви бъдещите ни инженери, лекари и учени“, категоричен е Яшу. И изобщо е на мнение, че хората се потапят в различни балони от заблуда – за конспирации, паранормално, религии или органично живеене в разрез с официалната наука.

„В САЩ, която е уж цивилизована държава, религиозността живее в налудничави форми. Има училища, в които се преподава креационизъм – как цялата Вселена, земята, звездите са създадени по начина, описан в Библията. Тоест Вселената е създадена преди 6000 години заедно с Адам и Ева и такова нещо като еволюция няма. Има дори политици застъпници да се учи креационизъм! А щом уговориш един човек, че еволюцията е само теория, оттам нататък той започва да смята ваксините, глобалното затопляне, науката и други важни факти и събития за измама.
Също така всяка една от 1000 религии смята, че останалите 999 са измамни. На едно дете на подходяща възраст трябва да му се даде меню и то да си избере мироглед. И колкото малко хора днес биха избрали Зевс, също толкова малко ще изберат Христос или Аллах.“

Гражданинът Явор

Явор се чувства българин и е на мнение, че е хубаво човек да си тежи на мястото и да му пука за това място.

„Има хора, които щъкат насам-натам по света – и хоп, ако имат предложение, си сменят адресa. Докато аз и други българи сме взели дългосрочното решение, че се виждаме граждани на тази държава. Ако нещата в България започнат много да се прецакват, нямам нито готовност, нито желание да се местя, а вместо това се боря да не се прецакат.“

Една благотворителност на 32-годишния учител е, че дарява пари на разследващия сайт Bivol.bg.

„Някой би дарил на църква – което според мен е вредно, друг би дарил на бедни хора – което може би ще е полезно, ако не ги използват за алкохол или лотарийни билети, трети би ги дарил за болница. Аз си въобразявам, че някакви малки разкрития на висша управленска престъпност могат да променят посоката на България.“

Най-масовата грешка според преподавателя е, че има хора, които не се интересуват от абсолютно нищо, случващо се в България или на планетата. Така при един макроикономически крах те ще се окажат силно учудени, когато спрат да им плащат заплатата или им стигне точно за три хляба.

„Много обичам да се информирам от медиите, които са на различно от моето мнение. Така се научава как работят манипулациите. Гражданите трябва да имат свободата да кажат – ти се издъни, уволняваме те. Това е нещо, което не мога да постигна като гражданин и затова ми се налага да протестирам, да се сблъсквам с полицаи, да окупирам университети. Искам медиите да са независими, съдебната система да е независима, мандатът на сгафил политик да се прекратява пряко с подписка или референдум. Ако не вярвате в протестите, в хората, които ходят по тях – намерете си някаква друга форма да се борите за редното.“

От 2009 година досега този данъкоплатец е арестуван поне четири пъти за участие в граждански протести.

"налага се да имам изисквания, защото в програмирането ако пропуснеш нещо начално - следващото си го изтървал, дори да си внимателен."

Програмиране на бъдещето

Четири пъти в годината Явор Никифоров води учениците си на състезания в страната и 3 пъти годишно организира лагер школи извън София. bit.do/sozopol. Тогава заедно и напълно извън официалната програма обичат да погаждат разни шеги на клетите минувачи.

„Веднъж всичките ядоха сладолед, ама така се омазаха, така се омазаха... И аз отивам при един мъж на улицата и го моля за салфетка за ей тия две деца до мен. Човекът си пребърка джобовете и извади една салфетка и в този момент иззад ъгъла завиха останалите, също толкова оцапани със сладолед, двайсет и осем деца...“

И така, сериозно – компютърната сфера се посочва като област, в която някои са направили бум. Обаче програмирането не е за всеки.

„Затова ако някой младеж не се разбира с компютрите, искам да му кажа – не се съобразявай с родителите си, които зорлем те бутат при мен. Има много други ниши, в които можеш да си полезен на хората, да печелиш и да плащаш заплати“, съветва ръководителят на национални шампиони.

Не се е отказал от мечтата си да разработи среда за програмиране без писане на изходен код. Визуален софтуер, с който деца, по-малки от III-IV клас, да могат да си разработят игра, грижейки се за някакви собствени променливи. Както не спира да се надява и последните родители да разберат, че има разлика между компютърната грамотност и това, което Явор Никифоров преподава.

„Да, моите ученици са и компютърно грамотни, между всичко останало. Обаче идеята на школата по програмиране е не да произведе още един потребител, а да създаде господар на компютъра.“

Господари на компютрите през следващите 30 години в България.