Acer
Автор: Пламена Тодорова

Весела Герчева

за бъдещето, което се случва всеки ден

От първия миг, в който видях Весела Герчева, бях сигурна, че ми предстоят много интересни 60 минути с нея. Изключително земна като личност и предразполагаща към открит и дълбок разговор, Весела ме преведе през изворите си на вдъхновение, сбъднатата си мечта за създаването на първия детски научен център в България – „Музейко“ и устремения си в бъдещето поглед.

Едва ли има майка, която да не представя в едно изречение и себе си, и децата си и Весела не е изключение. „Най-накратко бих се представила като майка на Йордан, който е страшно вдъхновяващ от всяка гледна точка. Като човек, чиято мечта беше да създам места, където децата стават извор на вдъхновение, така както Йордан се превърна във вдъхновение за мен.“

За търсенето, намирането и топлата вода

Весела Герчева е завършила Археология в СУ “Св. Климент Охридски” и посвещава един дълъг период от живота си на търсене. Интересът ѝ е прикован от ролята на археологията и културното наследство при формирането на индивидуалната идентичност – как се виждаш и как се възприемаш като човек. „За хората е важно какво представляват не само през собствения си живот, а и през наследството си. Има също много ясни белези какво се случва, когато това не е комуникирано както трябва.“

Човек залита в една или в друга крайност, ако няма реална представа откъде идва като наследство и култура.

Особено важно за нея е въпросът „кои сме ние?“ да се комуникира с младите хора и децата. „Минах през няколко етапа, докато открия детските музеи. Те са един модел, създаден преди около 100 години в САЩ, който идва именно от желанието науката и сериозните научни теми да бъдат представени на деца. Този модел е популярен в САЩ, където е създаден, но има и много последователи в Европа. Всъщност, след като ги видях там, си дадох сметка, че някой вече го е измислил като принцип и няма нужда да откривам топлата вода.“

Както казва сама, Весела има късмета да срещне хората от Фондация „Америка за България“, които „направиха буквално революция в начина, по който работим с деца в България, защото подкрепиха програми в областта на изкуствата, културата, технологиите, науката, които целенасочено се фокусират върху работата с деца. Подкрепиха хора като мен, които искаха да работят с деца. Преди 7-8 години това беше по-скоро някаква екзотика. Беше нещо много необичайно. Докато тяхната подкрепа и тяхната работа в България всъщност промениха не само средата, но промениха и мнението на публиката.“

Пътят до "Музейко" минава през музеите

Срещата на Весела Герчева с Фондация „Америка за България“ довежда до създаването на няколко малки интерактивни образователни къта за деца в съществуващи музеи, които са направени по модел на детските музеи в САЩ. Работата в музеите се оказва предизвикателство.

“Музеите са много трудна среда в момента поради най-различни причини и заради това хората, които срещнах там, ми се струват изключителни. Те са запазили вдъхновението си, работейки в една много тежка среда от всяка гледна точка: и финансова, и социална, и обществена, и като признание. И въпреки това, те са вдъхновени.“

По време на работата си по този проект, Весела и нейните партньори виждат, че има потенциал за по-голямо място. „Проект като „Музейко“ е огромно решение за която и да е институция. Беше огромно и много важно решение и за Фондация „Америка за България.“

Идеята за „Музейко“ се ражда в края на 90-те години, когато Ралица Султанова – близка приятелка на Весела, написва дипломната си работа за детските музеи. „Спомням си много ясно момента, в който тя ми четеше откъси от дипломната си работа и си казахме, че това ще бъде супер яко нещо и ще бъде супер вдъхновяващо. Тогава нямаше още нормален интернет и всички снимки, които имахме от детските музеи в САЩ, изглеждаха като от друга планета: децата бяха усмихнати и всичко, което виждахме на тях, беше съвсем различно.“

17 години по-късно съществуването на „Музейко“ е факт. Според Весела едно от най-ценните неща като резултат от съществуването на „Музейко“ е фактът, че родителите преосмислят кои занимания са важни за децата и започват да им посвещават повече време и внимание.

„Музейко“ може да реши задачата, свързана с вдъхновението на децата. Това беше и нашата основна цел. „Музейко“ има една от най-богатите програми на научни ателиета, демонстрации и програми за училищни групи в Европа. Много от старите научно-технически музеи нямат тези програми, които имаме ние. Това е нещо, с което се гордеем и бихме искали да запазим. Важно е да имаме и занапред ателиета и демонстрации по различни теми, защото те срещат децата с учените.“

Децата, разбира се

Весела казва, че идеални хора няма. „Децата след определена възраст разбират, че няма идеални хора, така че когато аз търся хора, с които да ги срещам, не търся идеален човек. Самата аз не съм и не очаквам това от никой друг. Търся хора, които са истински. Децата имат много ясен усет за това, когато нещо е престорено. Така че търся хора, които имат убеждения, живеят според тези убеждения, независимо дали са лесни за преглъщане и са по-скоро странни. Търся хора, които не говорят много, защото и това също е лесно за децата да го разберат. Те имат много силен усет към думите и стойността им. Не говорят много, но говорят ясно и смислено.“

Старая се хората, които децата срещат в „Музейко“, истински да обичат нещата, които правят, независимо дали са изкуства, някакъв вид наука или пътешествия. Опитвам се да търся хора, които имат голяма цел или мечта. Това е много вдъхновяващо за децата – някой да иска нещо толкова невъзможно и да има сила да го случи.

Разговорът продължава с това, което Весела е научила от децата. „Много, много. На първо място Йордан, моят син, и след това всички деца, с които работя, абсолютно ми преобърнаха представите за това, кое е правилно и кое не. Много ясно си спомням времето, когато бях абсолютно убедена, че знам как трябва да се случат нещата – как Йордан трябва да се държи, да изглежда. В един момент разбрах, че нямам никаква представа, че това не е моя работа и че той много ясно ми казва какви са правилните стъпки. Това доста ми преобърна представите за собствена значимост. Децата за мен са изключителен извор на познание, ако слушаш, ако наистина слушаш.“

Весела е научила също от децата, че ако искаш да кажеш нещо, твой е ангажиментът и е твое задължението да го кажеш така, че да те чуят. Всеки си мисли за нещо друго – за червен сок, за анимационния филм от вчера, за проблеми в училище. Това важи и за децата, и за възрастните. Всеки си има някакъв дневен ред, в който ако ти искаш да влезеш, това си е твой ангажимент. С децата всеки ден учиш. Децата те преобръщат всеки ден. Не винаги ги осмисляш тези неща, преди да се случат два или три пъти. Научих още, че човек не може да слуша каквото и да е, докато е гладен, жаден или му се ходи до тоалетната. От децата научих също, че базисните неща са най-важни. Не може да пренебрегваш базисни нужди и да говориш за нещо по-възвишено. Деца, които имат реален проблем със сигурността, оцеляването, храната и други такива основни неща, не могат и не би следвало да бъдат на друго ниво. Първо трябва да бъдат задоволени техните основни нужди.“

Весела и вдъхновението

Когато я питам къде намира вдъхновение, ми казва еднозначно „трябва да поседиш малко тук (в „Музейко“). Мисля, че е достатъчно да поседиш малко около местата, където децата играят и научават. Даже не бих го нарекла вдъхновение, а нещо, което те преобръща и те слага в друга посока. Има усещане за смисъл. Това е най-якото с децата.

За себе си казва, че има много вдъхновения. „Бих казала, че съм човек, който има невероятен късмет, защото според мен това е късмет. Мисля, че това ме характеризира – синът ми Йордан, работата с децата и хората, които срещам по пътя си.“ Весела счита себе си за благословена, че вижда хора, които имат мечти и успяват въпреки трудностите, които имат. Това я вдъхновява много. Нагласата и усещането ѝ са, че има какво да свърши. Добавя, че се вдъхновява от пътуването, планините и движението изобщо. Едно от новите неща, с които се е захванала, е катеренето, което споделя с една от скъпите си приятелки.

„Любопитството ме движи напред в много голяма степен. Невероятните хора, с които работя. Дори ако аз имам момент, в който не мога да се придвижа напред, те имат идея за измъкване от ситуацията. В „Музейко“ има екип от 43-ма души и те са фантастични. Всичките са фантастични. Това е нещото, което най-много ме движи напред. Особено в моменти, които са трудни, което е нормално за нещо толкова ново. Те са почти постоянно (смее се).“

Eдна част от бъдещето се случва всеки ден

„В момента съм на етап в живота си, в който живея изцяло в настоящето. В голяма част от живота си досега съм мислила за себе си занапред и сега ми е голям лукс да не го правя. От една страна това е така, защото отварянето на „Музейко“ е само начало. Той няма още една година. Задържането, устойчивостта, развитието на такъв тип иснтитуция е огромна задача. Тя сама по себе си е бъдеще, което се случва всеки ден”.

„Музейко“ е проектиран за деца между 6 и 11-годишна възраст. Весела и екипът ѝ забелязват, че има голяма посещаемост на деца до 5 годишна възраст и насочват усилията си да разработят специална ежедневна програма за тях. За по-големите деца организират ваканционни курсове и програми за лятната, зимната и пролетната ваканция.

Друга част от бъдещето на „Музейко“ е насочена към възрастните. „В момента подготвяме „Вечери на Музейко за големи“, като всъщност пренасяме основните принципи на детския музей, върху големите хора. За децата е критично важно да играят. Играта за децата не е губене на време. Това е начин за развитие. Децата учат, докато играят. В програмите си за големи пренасяме тези принципи, защото и за тях е също толкова важно да играят и да откриват. Това не е нужда, която изчезва със свършването на пубертета. Това е, което искаме да дадем в програмите за големи – възможността да откриват.”

„Музейко“ и детските музеи – една от техните философски основи е, че те са за малките и големите заедно. Педагозите знаят от изследвания, а ние, родителите, от опита си, че децата се развиват чрез възрастните около себе си. Децата имат нужда от възрастни, за да се развиват и да се чувстват спокойни. Всъщност „Музейко“ и детските музеи по света са направени заради качественото време между деца и възрастни. Най-често това са деца и родители, но могат да бъдат деца и учители, деца и учени, деца и доброволци. Основната ни мисия е да създадем условия деца и възрастни да прекарват качествено свободно време заедно.

МУЗЕЙКО Е ПРОСТРАНСТВО ЗА УЧЕНЕ И ЗАБАВЛЕНИЕ – 2000 КВ. М. С НАД 130 ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ, СЪЗДАДЕНИ КАКТО ЗА ДЕЦА, ТАКА И ЗА ЛЮБОПИТНИ ВЪЗРАСТНИ.