Acer
Автор: Николина Филипова

Деца на лятото в задъхания град

И защо Суни и Стоян от "София диша" пак ще почиват последни

Този разговор започна така.

"Какво правите?" -
"Чакаме бебе и работим."

За поредна година слънчевото семейство Суни Данаджъ и Стоян Николов-Зиков са настъпили здраво педала по организацията на фестивала „София диша“. И това ще продължи до септември. Партньорството им започва по същия повод.

„Началото беше трудно“, разказва Стоян, творчески директор на фондацията. – „Привлякох Суни и още мои приятели, готови да се включат буквално за идеята, за дa се случи нещо хубаво.“

Случването не е лесно, защото ентусиастите нямат почти никакво финансиране, а тепърва трябва да докажат, че от такова събитие през отпускарския август има смисъл.

7 години София диша

Идеята тръгва от среща в Столична община.

„Те казаха, че могат да затворят една улица. Имахме един ден да помислим какво може да се случи. На другия ден отидох и презентирах идеята“, връща се назад във времето Стоян.

Пътеводна светлина са градските фестивали в Германия, Испания, Франция, каквито и двамата със Суни са посещавали. Просто ги превеждат на езика на тукашните обстоятелства.

„Иван Шишман“ още тогава си беше известна централна улица с по-освободени и градски хора като собственици на магазините и заведенията, които пък се пълнеха с интересни посетители“, пояснява Стоян.

Поканват артисти и музиканти, минават през всички търговски обекти, за да обяснят какво ще има да става през определения за дишане ден. Включват се два магазина от всички.

„На следващата седмица се присъединиха 5, а на третата бяха мнозинство. Подходиха с недоверие, но с времето се преборихме. Като за начало беше супер и се получи спонтанно“, продължава с ретроспекцията Стоян.

И двамата са мнение, че докато хората, които ценят празника на открито през лятото, са повече от мърморковците, които негодуват, че не могат да паркират до кооперацията или магазина си за един ден през годината, фестивалът ще продължи да се случва и да еволюира.

„Ако първо беше готино да затворим една улица, в която да поканим най-различни участници, сега имаме n брой събития, които се случват в рамките на фестивала. Постепенно включихме повече улици, направихме тематични седмици. Тази година ще имаме и тематични зони“, издава изпълнителният директор Суни.

Детски работилници, творчески работилници, артисти и търговски участници ще заемат собствени зони на феста тази година. Така всеки посетител ще може да се ориентира и остане там, където е най-силно привлечен. Освен това предстои да се включат и нови, много по-големи улици.

По данни на фондацията, 30 000 души са дошли на дишащите улици през Август 2015-та. През тази година очакват не по-малко от 45 000 посетители.

„Много далеч искаме да стигнем. В момента сме в един 3-годишен план за развитие. Вървим по пътя на превръщането на „София диша“ в национален бранд на София и на България, като част от кандидатурата на страната за председател на Европейския съвет през 2018 г. Туристическият бранш също има полза. Хубавото е, че успяхме да го развием, да се разрасне и да се превърне в нещо устойчиво. Искаме да привлечем участници и публика от съседни държави, от цяла Европа“, допълва Стоян.

Междувременно са успели да се влюбят. Не мога да се сдържа да не ги питам и за това начало – смеят се, обаче държат периметъра личен.

„В момента, в който се видяхме – се взехме“, отсича мъжката част.

Талантът ще спаси света

Суни е с тъмнозелена блуза и интересна брошка на съвсем новия български бранд „Парт“. Всъщност е едно позлатено лего човече с вдигната ръка. Което ме навежда на въпроса как отсяват кандидатите за участници на фестивалните улици.

„Имаме цяла серия от стъпки за одобряване“, пояснява Стоян. „Първо трябва да попълнят онлайн форма за кандидатстване. Една част от тях отпадат, защото не могат да си напишат правилно името или не могат да качат снимка или описание на нещото, което правят. После отделяме по-интересните, по-различните. Критерий за одобряване на базарните участници е, че моделите трябва да са авторски.“

Плюс е, ако материалите са произведени в България. Разбира се – доколкото е възможно, защото някои неща просто не могат да се намерят тук. Като цяло насърчават тези, които правят добре завършен продукт – качествен, с етикет, по възможност – с онлайн магазин, с комуникиране в социалните мрежи. Работят с много хора, които се занимават с всякакви форми на творене на неща, особено в приложните изкуства – български дизайнери на дрехи, бижута.

„Смятаме, че талантът в България трябва да се подкрепя. Смелостта и волята трябва да бъдат поощрявани“, пояснява Стоян.

Разговаряме сред негови творби в новия офис на фондацията, която дели пространството с шоурум. Известно време Стоян работи като сценограф за пълнометражни и късометражни филми, реклами, участва в екипа на „Кон-Тики“ (Кon-Tiki 2012). Сега обаче се е посветил изцяло на собственото си изкуство. Централно е разположен проектът му за скулптура – мъжка и женска фигура, част от цикъл „Юнион“ – обединяване на мъжа и жената в едно над-анатомическо цяло. Работи по осъществяването на самите триизмерни обекти.

"Идеята ми е да създавам неща – независимо дали ще правя фестивали, картини, скулптури или реклама."

„Процесът ми на работа минава през всички форми – графика, живопис, скулптура, за да съм сигурен, че се получава това, което искам. За мен изкуството винаги е било близо до научната дейност – опити – успешни, неуспешни; рязане; теореми; намиране на аксиоми... В България имa странно разделяне на художника, който е или скулптор, или живописец, или график! А пък аз обичам англосаксонския модел, според който творецът е артист и работи с всичко. Идеята ми е да създавам неща – независимо дали ще правя фестивали, картини, скулптури или реклама.“

И двамата със Суни са пътували и живяли в чужбина. Като много млади и талантливи хора преди години са обмисляли да напуснат страната, но вече не се колебаят, защото са взели твърдото решение да останат. Смятат, че щастието от живота навън се преекспонира, че в България е хубаво и ще става по- добре, стига хората да бъдат малко по-критични към себе си и средата, в която живеят. Да чистят след кучетата си, да паркират извън зелените площи, да изхвърлят боклука си на регламентираните за тази цел места.

„Много е готино тук – стига с това насаждане на омраза към България. Ние възпитаваме децата си да мразят държавата още от съвсем малки. От друга страна – някакъв псевдопатриотизъм, който е сбъркан. Не е нормално да отглеждаме хора, които мразят държавата си или мразят другите“, казва младата жена.

Какво не им достига

„Време“, отговаря творческият директор.
„И пари“, допълва изпълнителният директор на „София диша“.

Цитират известната формула, че когато имаш малко време – ти трябват повече пари, за да свършиш нещо и ако нямаш достатъчно пари – ти трябва повече време, за да го направиш.

„Опитваме се да направим нещата от план максимум с толкова пари и толкова време, колкото имаме.“

И тъй като от 7 години лятото им е абсолютно блокирано от фестивала, въпросът, който обикновено суни и стоян си задават, е следният: "Ще успеем ли да почиваме тази година?" а напоследък се прокрадва и още един важен въпрос: "Как да кръстим бебето?"