Acer
Автор: Диляна Георгиева

Радослав Георгиев

Какво е общото между Тери Пратчет, медицината и програмирането?
Едно име – Радо Радо.

4 факта за Радо Радо, които може би не знаете:

  • Една от целите в живота на Радо Радо е да прочете всичко на Тери Пратчет. Близо е – купът на непрочетени книги е по-малък, в сравнение с купа на прочетените.
  • Щял да кандидатства медицина, но програмирането го издебнало зад ъгъла, докато бил в 12-ти клас
  • От 2 години се опитва да се научи да кара сноуборд, но засега опитите са със среден успех.
  • Мечтае за екип от над 300 души

Седнали сме в една от гримьорните зад сцената на зала 3 в НДК. Тече HackConf 2016, а Радослав Георгиев – съосновател на HackBulgaria, след 2 часа ще изнася лекция пред повече от 1000 младежи в залата. Гримьорната е работната площадка на конференцията, където се обсъждат организационни въпроси, складира се вода за всички участници, лектори се подготвят за лекции. Добре дошли в света на HackBulgaria – млади хора работят в помощ на други млади хора, които искат да учат и да се реализират в сферата на програмирането. Екипът на HackBulgaria се състои от 10 души и много доброволци.

До раждането и развитието на HackBulgaria съвсем естествено се е стигнало след развитието на Радослав Георгиев като личност, интереси и характер. Като се замислите, всяко едно осъществено начинание носи характеристиките и вярванията на своя създател. Трудно ми е да си представя как би изглеждал например Apple с основател, различен от Стийв Джобс, IKEA без Ингвар Кампард или Фейсбук без Марк Зъкърбърг.

Така че, сега ще ви разкажа историята на HackBulgaria, още от нейните бледи детски години, когато никой не е подозирал за нейното бъдещо съществуване…

Радо се ражда и израства в Плевен. По четенето се запалва от малък. Започва с Конан Варварина и продължава с книгите за Хари Потър. Обича различни фантастики, в които е желателно да има много дракони, битки с мечове или космически кораби. Получава първия си компютър, когато е на 10 години, а вуйчо му, който живее в Щатите и по това време работи в Майкрософт, му носи игри:

„Беше супер! Никога няма да забравя Age of Empires. Виждах човешката история в развитие, предадена чрез компютърна игра, през различни ери и националности.“

Завършва математическа гимназия, а в училище любимите му предмети са химия и математика, като програмирането изобщо не влиза в плановете отначало. Всъщност Радо усилено учи за лекар. В 12-ти клас с негов съученик решават да участват в Национална олимпиада по информационни технологии. Явяват се и изкарват 5.50, което автоматично означава прием във Факултета по математика и информатика (ФМИ). Решението е взето. Няма да е медицина.

В учителя е истината

Първото занятие във ФМИ обаче е тотален шок:

„Коренно различен начин на преподаване, коренно различен начин на отношение. Третират ни като възрастни хора и се очаква от нас да полагаме усилия. Нямаме конкретни домашни, но трябва да се подготвяме за занятията. Беше голям шок, а като се сложи и висшата математика, положението беше доста сериозно.“

Чак тогава осъзнава всъщност колко е важна математиката. Решаването на задачи в училище, без по-задълбочено обяснение от страна на учителите, не е било най-правилната система. Всъщност според Радо хората не харесват математика главно заради слаби и скучни лектори и учители.

Докато открива новите хоризонти на тази наука, Радо е поканен да влезе в организацията Start It Smart, след като веднъж презентира на тяхно събитие. По-късно дори става президент и заема тази ръководна длъжност там в продължение на 1 година:

“Беше много интересно, защото ние бяхме млади, наивни и ентусиазирани, и се опитвахме да продаваме идеята за бизнес на други хора, като самите ние не бяхме изкарвали пари с бизнес. Осъзнах, че за да правя това, трябва първо да се науча. Не става само със слушане на TED лекции и ходене на конференции.”

Заляга много сериозно над програмирането и започва да води курсове в различни академии, както и упражнения във ФМИ. Тогава идва моментът на разочарованието. Или по-скоро на ограниченията:

„Разни академии организират курсове, взимат голяма сума пари на хора, които дори не могат да използват компютър и им обещават, че за 4 месеца ще ги направят програмисти. Това няма как да се случи. Във ФМИ пък се играе политически. Дори и да правиш нещо, което е най-доброто, правено досега във факултета, ако не е изгодно на някого, то ще бъде спряно.“

Радо решава, че трябва да направи нещо, независещо от ограничения, наложени някъде отгоре. Така преди почти 3 години се ражда идеята за HackBulgaria. Запознава се с Ивайло Бъчваров и започват да работят заедно. HackBulgaria подготвя хора за първа работа като програмисти и курсовете им не са за начинаещи. Има входен тест и отсяване на кандидатите. Преподавателите наблягат на практиката, но показват и важните теоретични основи. Курсовете са безплатни, работи се в по-малки групи, за да може да се обърне внимание на всеки.  За 3 години, благодарение на HackBulgaria, близо 200 души са започнали работа като програмисти.

Най-често задаваният въпрос към Радо е: „Как учите хората, като технологиите се променят непрекъснато?“

„Технологиите се променят, но фундаментът си стои. Програмирането е тръгнало от математиката и компютърните науки. И ако това го разбираш добре, няма да имаш проблеми с никакви нови технологии.“

Важно е преподавателите, с които работят да са добри, за да могат да разчитат на качествен учебен процес. Голяма част от екипа на HackBulgaria също са преподаватели, въпреки че освен курсовете, те имат и бизнес със софтуерна аутсорсинг компания, където пишат софтуер. Да, отново става дума за онези 10 души, които са двигателят на всичко.

„Трябва да имаш добър учител, който да те води по този път. В учителя е истината.“

За откриването на пътя и познанието помага и друг проект, организиран от Радо: HackFMI. Случва се във факултета веднъж на всеки семестър, винаги е с различна тема и е отворен за всички, навършили 18 години.

„За разлика от другите хакатони, когато човек трябва да изкара стартъп за 52 часа и след това да го развие като компания, за нас по-важната цел е студентите да видят какво могат да направят с всичко научено досега.“

Програмиране с любов

След кратко пътуване във времето се връщаме на HackConf 2016. Отново сме в гримьорната. Радо е притеснен, защото още не е довършил презентацията, а след час и половина ще излезе на сцената. Конференцията се случва вече 2-ра година. Темата на първото издание е била „Мотивация и посока“ -  защо и как да влезеш в програмирането. През 2016 г. темата е: „Как да станем по-добри програмисти“.

„Това са по-мотивационни, по-философски, по-мета лекции. По-малко са конкретните технологии, повече са гледните точки на хората, които имат някакъв опит и искат да го споделят.“

HackConf събира на едно място хиляди млади хора от цялата страна. Конференцията се случва, благодарение на връзките и организацията на екипа и с единствената цел - да е полезна на много хора.

„Тази година, с подкрепата на Acer, настаняваме стотина деца от други населени места в страната, като им покриваме разхода за спане, за да могат да бъдат тук и да слушат.”

Лекцията на Радо започва. Темата е: „Как да оцелеем, започвайки работа като стажант или младши програмист?“ Трябва да призная, че за краткото време, което му остана да се подготви, след края на нашата среща, той се справя блестящо. Лекцията му е съвършена хармония от информация, практични професионални съвети, чувство за хумор, заради което, залата буквално се разтриса от смях на няколко пъти, и не на последно място - грижа. Засяга темите за работната етика, организация на времето и бърнаута, който дебне програмистите. „Гледайте си здравето“, казва Радо.

Да осъзнаеш, че ще помагаш на другите

По пътя му дотук, най-голямото предизвикателство е било да преодолее себе си, да порасне и да осъзнае факта, че ще помага на други хора. Това преди всичко означава, че той самият трябва да се развива постоянно и се стреми да го прави.

„Другият голям проблем е с финансирането на курсовете. Тъй като нашите курсове са безплатни, за да продължават да се случват, ние пишем софтуер. Това е основната бизнес дейност, която  изкарва парите в момента, поддържа хората и разраства екипа. Благодарни сме, че има и компании, които подкрепят курсовете, като в последствие те имат възможност да си наемат хора – обучени, умни, млади и надъхани. Но факт е, че досега почти всички курсове, които сме правили, са били или на нулата, или на загуба.”

Радо не иска да прави курсовете платени.  Един такъв 4-месечен курс, който те подготвя за работа в Германия, например, струва 13 000 евро.

„Тук, дори 1000 лв. да поискаш, е безсилно за голяма част от студентите. Затова правим курсовете безплатни.“

Не сме малка държава, голяма държава сме.

„В България ми харесва, а на други места не ми харесва. Не сме малка държава, голяма държава сме. Имаме море и планина. Всесезонно можеш да почиваш и да бичиш айляк колкото искаш, където поискаш. Програмирането е индустрия, която произвежда голямо количество стрес и този стрес трябва по някакъв начин да се тушира.“

Малко или много са програмистите в България?

Това е въпрос, който отдавна си задавам. Първо, аз самата имам страшно много познати и познати на познати в тази индустрия. Второ, непрекъснато се създават курсове и академии за програмисти.

„Имаме малко програмисти. Все пак населението на държавата ни е под 7 милиона. Не можем да направим компания с 1500 програмиста, бум и готово. Не сме Индия. За сметка на това програмистите ни са добри. Тук има големи компании с развойни центрове, където се пише софтуер, който има нужда от мозък и от сериозни умения за решаване на проблеми. И нашите програмисти притежават точно тези умения.“

Или, както казва Радо на една друга негова лекция: „Големите компании имат нужда от добри програмисти. Когато стигне до термина граф, да не се мисли за средновековна Румъния.“

Мечтае ли Радо Радо?

Да, мечтае. За големи компании, които ежемесечно организират курсове за програмисти. За преподаватели на пълен работен ден. За компания, която произвежда софтуер с екип не от 10, а от 300 души.

За Радо е много важно всеки, който иска да стане програмист, наистина да се информира добре. Има няколко ценни съвета за онези от вас, които са решили да поемат по този път. На ваше място бих се вслушала:

„Всеки, който е решил да става програмист, да отвори Youtube и всеки ден в следващите няколко седмици да гледа клипчета на световно-известните програмисти, създали продуктите, които ние всички използваме. Нека хората да помислят добре и да не очакват, че ако си платят за един курс, това е цялото усилие, което трябва да положат, за да станат програмисти.  Да се надъхат и да си кажат, че ще се постараят.“