Acer
Автор: Мая Цанева

Петър Иванов

Да прескочиш границата винаги е трудно, без значение колко си добър

Петър Иванов е на 16 години и е носител на Европейската купа в дисциплината Боулдър (младежи 16-17 години) за 2016 година. Републикански шампион е при мъжете за 2016 година. Тренира спортно катерене в Клуб „Алтиус” от 10 години и в момента се състезава в категорията боулдър. Ученик е в Първа английска гимназия, гр. София. Ще представя България на Световното първенство по катерене в Китай.

„Както тичането ни е заложено генетично, така и да се катерим ни идва естествено, то ни е в кръвта. Всяко състезание, на което срещам своята граница и успявам да я преодолея, ми доставя удоволствие. Отдавна съм преодолял страха от високото, по-трудно ми беше да преодолея страха от загубата. Бих казал, че съм професионалист, един от най-отдадените в този спорт в България. Хъсът, любовта към спорта, желанието да не се отказвам ме движат напред“, споделя Петър Иванов, боулдър катерач, който ще представи България на Световното първенство по катерене в Китай.

Много е вдъхновяващо да срещнеш някого като Петър Иванов. Признавам си, нямах идея какво е боулдър. Това е „катерене на стена с височина до 4 м., като отдолу има дюшеци и няма обезопасително въже, седалка или примки, за които да се закачаш. Имаш хватки, по които се катериш до финалната“, както събеседникът ми обяснява. След кратката ни среща съм убедена, че ако катеренето ти идва отвътре, то си заслужава да изкачиш не една изкуствена стена. Струва си, щом този спорт изгражда такъв комплекс от качества, каквито Петър ми изброява – „развива всеки мускул и всяко сухожилие в тялото, мисленето и е много добро занимание, не само спорт“.

Но да се върнем към Петър. Той има впечатляваща спортна биография за тийнейджърската си възраст, управлява времето си умело между училището, тренировките, уроците по немски език и… кулинарните занимания.

Петър се усмихва мило и говори умерено, със самочувствието на възрастен човек. За 10-те години усилена спортна дейност в катеренето е научил най-важния урок – да преодоляваш страховете си и да приемаш предизвикателствата. „Отдавна съм преодолял страха от високото, по-трудно ми беше да преодолея страха от загубата”, пояснява той и се връща в спомените си отпреди 4-5 години. „В един момент, когато в България бях станал най-добрият в моята група, загубите не бяха нещо обичайно. Оттогава съм приел, че загубата е част от играта.“

За него „всяко състезание, на което среща своята граница и успява да я преодолее“, е удоволствие и предизвикателство. Тръпката от победата идва с първия му златен медал от състезание по колоездене през 2006 г. През следващата година (2007 г.) започва да се състезава в спортното катерене.

Оттогава хъсът и любовта към спорта надвиват умората и болката от контузиите. Те го водят и до най-трудната му победа на тазгодишната Европейска купа, където се състезава със съперници, почти 2 години по-възрастни от него, с много по-големи възможности за подготовка. „С тренировките, които правим тук, да успея да ги победя, беше най-големият успех и най-голямото предизвикателство!“, казва той със светнали очи. Именно на това състезание печели и Европейската купа в дисциплината Боулдър (младежи 16 -17 години). Състезава се с навехнат глезен и скъсани сухожилия. „Беше хем смешно, хем гадно, болеше ме, но това не ме сломи, а ме мотивира“, казва катерачът. Сигурно е било болезнено…Нищо чудно, че понякога, когато близките му го гледат в залата, излизат и се връщат, когато приключи маршрута си.

Петър обича да побеждава себе си и останалите. Той изпитва удоволствие от преодоляването на проблемите и изкачването на маршрута, което всъщност…правим всеки ден, независимо дали на стена за катерене, в офиса или у дома. Но спортът го е научил, че след края на един маршрут, идва нов и няма време за колебание, ако имаш амбицията да си в световната топ тройка в дисциплината.

Вярвам му, когато казва, че е „професионалист, един от най-отдадените в този спорт в България“, защото инвестира цялото си свободно време в катерене. Все пак знае, че за да си изкарва хляба с боулдър, трябва да има и късмет. Затова в Китай разчита, че комбинацията от сила, издръжливост и късмет ще го направи първи.

Желая му го от сърце. Изпращам го с усмивка и го гледам как скача, дори, когато бърза към близкия магазин, за да купи…готварски шоколад за тиквен сладкиш. Вярвам, че следващият път ще поискам рецептата от един световен шампион.

Кога започна да тренираш катерене?

В детската градина бях много буен и обичах да се катеря по дърветата и катерушките, затова учителката препоръча на майка ми да ме запишат на катерене. Още от много малък са ме водили по планините, закърмен съм с планина. Започнах да се катеря на 6 години в купола на Софийския университет при треньорите Бойко Лалов и Минчо Петков. Това беше страхотна възможност.

Какво те провокира да се състезаваш?

Аз съм състезателен тип и този аспект на катеренето ми допадна. Боулдърът е моята последна дисциплина. Всъщност това е най-новата дисциплина в катеренето. Започнах с катерене със скорост и трудност. Трудността е майката на катеренето, както и на други спортни дисциплини. При боулдъра всяко движение е различно, няма как да повториш нещо.

Какви са най сериозните препятствия и трудности, които срещаш?

Вероятно някой ще каже, че колкото на по-добро ниво си, толкова ти е по-трудно. Но щом един спортист достигне дадено ниво, малко след него започва трудното. Да прескочиш границата винаги е трудно, без значение колко си добър. Винаги е имало и ще има предизвикателства.

Коя е твоята непреодолима граница?

Няма конкретна. Може би всеки път, когато напредвам или премина даден маршрут, който съм пробвал много пъти. Това е моментът, когато прескачам своята граница. Започването на нов маршрут и преодоляването на стария са два свързани процеса, защото едното идва веднага след другото.

Падал ли си много?

Естествено. При всеки несполучлив опит падаш. Чува се „туп-туп“, но дюшеците долу са меки и измислени да ни опазят.

Сега отиваш на световно първенство в Китай. Колко далеч искаш да стигнеш, кой е върхът във вашия спорт?

Има състезатели по катерене, има и такива, които обичат катеренето в неговата природна страна. За състезателите световната титла е най-голямата цел. За нас целта е по-високата категория и преминаването на проблема, преодоляването на все по-трудни маршрути. Бих искал да вляза поне в тройката на световното първенство.

В момента в каква позиция си в ранглистата?

Тази година спечелих европейската купа при юношите, миналата година също я спечелих и станах европейски шампион в дисциплината боулдър. При световните първенства европейците са най-силни, но има и други катерачи, които не са за подценяване. Силите ни са изравнени, така че, който издържи най-дълго, надделее и има късмет, той става първи.

Покрай теб увлече ли твои приятели и близки?

Доста хора изявиха желание да им покажа защо това е страхотен спорт. Някои от тях продължиха да се катерят, други само пробваха. Имам желанието да запалвам все повече и повече хора.

Ако едно дете дойде при теб и ти каже: „Батко, искам да се катеря“, какво ще му кажеш?

Най-хубавият начин едно дете да се запали по този спорт е като види. Както на мен, така и на много други деца, катеренето им идва отвътре. Както тичането ни е заложено генетично, така и да се катерим ни идва естествено, то ни е в кръвта. Казваш му „Покатери се!“ :) 5-6 годишната възраст е перфектна за старт с катеренето, защото точно тогава децата имат много енергия и това е идеален начин да я изразходват.