Acer
Автор: Мая Цанева

Да бъдеш Мая

Мая - доколкото познавам Мая Донева, а и други съименнички, все повече се убеждавам, че има нещо чудно, нещо неуловимо, нещо щуро в това име. Хем кратко, хем наситено с енергия и любопитство към света, така че нищо чудно, че има и пчеличката Мая. Шегата настрана, но Мая Донева, съосновател на варненската Социална чайна, е наистина удивителна. Тя е социален предприемач, обучител по младежки програми, родител на 2 деца, и не на последно място, прям и честен човек, който обича и прави добро.

Мая и Стояна Стоева са съоснователи на Социалната чайна във Варна – място за събития в 100-годишна къща в сърцето на града, което дава първа работа и менторска подкрепа на деца, израснали в домове. Идеята стартира с помощта на Конкурса за социално предприемачество „Промяната“ и вече 3 години е пример за устойчив социален стартъп. Чайната е резултат от активното доброволчество на двете момичета в инициативи с деца от домове години наред.

„Правехме ежеседмични визити с различни игри и занимания, но те не бяха достатъчни, за да променят живота на децата - ние им бяхме аниматори за по няколко часа и после всичко си беше по старому. Искахме да създадем паралелна среда, в която нещата, които искаме те да научат, да имат по-дълбок и по-дълготраен ефект“, пояснява Мая.

Двете със Стояна „измечтават“ Чайната. Спомням си как събираха и рециклираха стари мебели с помощта на доброволци, боядисваха, търсиха спонсори, а междувременно организираха и детски лагери за деца без родители. Пфу, доста работа.

„Това не е работа - нито за мен, нито за Стояна. Ние нямаме работно време или отпуски. Имаме задачи, срокове и цели. Когато сме близо и напредваме или побеждаваме - за малко си почиваме. После продължаваме с пълна сила - и през уикендите, и сутрин, и вечер“, казва Мая.

Началото не е лесно. „Много се дразнех, че с когото и да имах среща в Чайната, винаги закъсняваше – не 10 минути, а например 2-3 часа. Или ще дойде, когато нямаме среща. С 2 деца и работа, всичко ми е разграфено до минута. Един ден си говорех с едно от уж по-сериозните момчета и го питах: „Добре, защо не се обади, обидно е да те чакам толкова време?“ Той ми каза, че всъщност не е знаел, че за мен има значение дали ще дойде или не. Момчетата, с които работим, са хора със същия потенциал като всеки от нас, но той е дълбоко заровен под години лоша среда и ниско качествено образование.“

Мая е и международен обучител на свободна практика по теми, свързани с гражданската и социалната активност на младите хора. От две години е част от екипа на Европейския младежки форум - най-голямата подобна организация в Европа. Работи по каузи и проблеми, които реално я интересуват, но „вълнуват и хората, с които се борим за тях - за по-устойчиви политики, за повече млади и активни хора, за създаване на социално и справедливо общество и т.н.“ Привърженик е на неформалното образование, защото е „осъзнат и приятен процес, с който можеш да минеш през различни теми - от човешки права, до социална икономика и политика.“ Забавно и запомнящо е – с ролеви игри, симулации, LEGO екипни игри, учене чрез преживяване на палатки например и други.

Мая пътува много – била е в 35 държави и лесно влиза в роля според нагласите на младежите. През 2016 г. една от най-интересните дестинации била Молдова. „Имах усещането, че пътувам не на разстояние, а пътувам във времето, защото буквално може да проследиш обществените процеси, прогреса или липсата на такъв“, пояснява тя.

Мая е пряма и търсеща. Признава: „основно не знам“. „Всеки човек носи комбинация от житейски и професионален опит, която е уникална. Само защото някой не е богат и успешен по стандартите за 2017-а, не значи, че не може да те научи на нещо ново и интересно. Аз мога да провокирам хората да намерят и дадат най-доброто от себе си - цитирам Лили от нашия екип, която така казва, и аз ѝ вярвам“.

Третата ѝ роля – на съпруга и родител на две малки деца, също изисква отдаване. Двамата със съпруга ѝ отглеждат без чужда помощ децата си и не го приемат като нещо изключително. Научила се е да казва "извинявай, сгреших", "благодаря" – „тези елементарни неща, на които учим децата, но като възрастни някак си е срамно да кажем“. Ежедневното общуване в среда на доброволчество укрепва и ценностите на добротворчеството в малките– „тези неща не се възпитават, те се наблюдават и усещат“, пояснява събеседничката ми.

Покрай своето семейство, младежите, с които работи, тя е разбрала, че всичко подлежи на промяна. Мая вярва, че ако си нещастен, недоволен и в задънена улица, това е отражение на нещата, които са ти се случвали досега, но не определят това, което ще ти се случи занапред.

Как го правиш, Мая? „Аз съм отдадена и на децата си. И на мъжа си, и на себе си, и на Чайната, и на пътуванията. Всички тези роли са част от това, което съм аз. Но нито една от тези роли не е самостоятелна. Всяка една от ролите, в които си ме видяла, отнема време и усилия, но те не са трудни или мъчни. Аз харесвам тези усилия и ми е приятно да ги влагам във всяка една от тези Маи“.

Това, с което се бори, са предубежденията. Преди време беше писала в блога си колко е неприятно да се обясняваш или да те съди общественото мнение за това, че имаш малки деца и пътуваш активно. Днес вече е приела, че има двоен стандарт спрямо жените и че живеем в общество, в което никой не би попитал баща на три деца дали е лош родител, защото е отдаден на работата си.

Фактът, че се е примирила, че има сексизъм, че хората често мислят в стереотипи, не намалява нейната жажда за промяна. Мая вярва в промяната, която всички: „доктори, шивачи, идеалисти, хора с различни обучителни нужди, активисти, интроверти“, правят.

„Аман от свръх-успешни харизматични лидери, които се сменят всяка пролет. Не знам защо грешно преследваме кухи политически послания, защо като общество сме егоисти, защо не се обичаме и подкрепяме повече като хора. Дълбоко в мен живее хипи-философ и се чуди.“

Предизвикателствата ѝ се променят динамично. След няколко месеца ще стане майка за трети път и ще ходи по срещи със слинг с бебе (вероятно отново някой ще се чуди защо го прави). Тази седмица ѝ е трудно да става рано, а преди 10 години предизвикателството е било да я възприемат като професионалист - руса, на 20 и няколко години, усмихната и пряма. Има две неща, които са ѝ като трън в очите - простотията и злобата, затова се опитва да ги бори всеки ден – лично и професионално.

Борбата ѝ може да е ежедневно усилие, но си струва. От време на време си припомня през какво е преминала, защо е щастлива – „здрава съм, имам къде да живея, имам какво да ям, семейството ми ме обича и нямам право да не съм щастлива.“ Просто упражнение, което върши работа не само, когато си Мая.

Снимки: Благовеста Филипова