Acer
Автор: Пламена Тодорова

Мариела Вачева

"нямаше да съм такъв човек, ако не се бях родила в България."

Познавам Мариела Вачева отскоро и с нетърпение започвам разговора си с нея, тъй като тя е човекът, който най-често съм чувала да задава въпроса „Как да помогна и какво мога да направя аз?“ Откъде тръгва, какво прави и защо го прави, предстои да разберем заедно.

България, Принстън, лондон, България

В училище Мариела Вачева показва интерес и високи резултати по математика. Израснала в семейство на математици, от нея се очаква да продължи да се развива в тази област, но тя има друга идея за бъдещето си. „Когато заминах да уча в Принстън, бях твърдо решена, че искам да се занимавам с бизнес. В моя университет нямаше бизнес специалност, затова записах най-близкото до това – Финанси. Благодарение на финансите и желанието ми да уча мениджмънт, учих и в London School of Economics. Гаджето ми също беше в Лондон, така че това беше добро извинение да прекарам там една година (смее се).“

Мариела завършва бакалавърската си степен, връща се в България през 2008 г. и работи две години като инвестиционен консултант. „Научих страшно много в България, обаче реших, че трябва да науча как се прави социален бизнес. Запалих се по него покрай Тук-Там и отидох да уча социално предприемачество.“

Магистърската програма по социално предприемачество, в която я приемат да учи, я отвежда във Франция, Китай и САЩ. След като завършва, пак се връща в България и получава оферта за работа в областта на инвестиционното банкиране, за която си е мечтала отдавна. „Две години работих това и впоследствие се появи нашето бебче, което доста промени нагласите ми за света и приоритетите ми.“

Приключенията, които я променят: Китай, езикът на жестовете и програмата за затворници

„Живяла съм в 5 държави. Любимото ми място е Китай, защото всеки ден ме предизивкваше. Бяхме 60 студенти и 59 от нас не харесваха Китай. Аз бях тази, която го хареса. На другите им беше изключително некомфортно, защото не знаехме какво ядем, не можехме да си кажем две приказки с някой на улицата. В Китай всичко е толкова различно, че е като нов урок извън класната стая. Беше супер интересно. Живеехме в „малък“ за стандартите на Китай град от 8 милиона човека, в който масата хора не говореха английски и ни гледаха като извънземни. Всъщност беше доста некомфортно. На мен пък ми беше много забавно, защото можех да използвам езика на жестовете в комуникацията си с местните, който бях учила по-рано в Щатите.“

Интересът на Мариела към доброволчеството я отвежда до езика на жестовете. „Когато пристигнах в Щатите, забелязах, че всички са ангажирани с някаква кауза. Това е и едно от нещата, които много харесвам там - всеки прави нещо в свободното си време доброволно. Аз, идвайки от България, бях правила еко-клуб. Бях събирала и рециклирала хартия, но някак си не беше толкова социално насочено. Гледах как хората доброволстват в САЩ и се възхищавах на чудесата, които правят в свободното си време. Тогава се запитах какво мога да направя аз.

Докато търси с какво да се захване, Мариела попада на обява за преподаване на математика на глухонеми деца. „Казах си, че в чуждите езици не съм много добра, но математика знам и може би ще успея да преподавам на децата малко начална математика. Учих три месеца езика на жестовете, за да мога да водя елементарен разговор с тях, и им преподавах два семестъра.“

За ужас на родителите ѝ, ентусиазмът и подкрепата ѝ към различни каузи и идеи я отвеждат на крачка от записване в програма за обучение на затворници в Калифорния. „Исках да се вкарам за една седмица в затвор в Калифорния да преподавам на затворници. Програмата целеше да им помогне с четене и писане, защото повечето затворници в Щатите са неграмотни. Така, когато излязат на свобода, те се връщат към престъпленията, защото нямат какво друго да правят.“

Трансформацията от доброволец в социален предприемач

Интересът на Мариела към каузите започва частично в гимназията. „Учих в Американския колеж в София, където всички ученици са подтиквани към извънкласна дейност, тъй като това е основен критерий за кандидатстването в САЩ. Там искат да покажеш, че ти пука и се бориш за нещо. Всъщност още в колежа ме подтикваха да намеря кауза, за която да се боря. Покрай това стартирах еко-клуб, в който правихме различни инициативи и се записах към Националния ученически екопарламент.

Интересът ми към каузите започна в училище. Там някак си бях един от малкото водещи хора. Когато отидох в Щатите, всеки беше във водеща роля за някоя инициатива. В САЩ хората го правят, защото са оценили, че някой някъде е направил нещо за тях, и затова дават обратно на обществото тяхното време и енергия. Това ме провокира да съм благодарна за всичко, което имам.“

Нейната тайна е, че винаги търси проблеми за решаване. „Разрешавайки един проблем, се появява друг казус. Целта ми е да разреша възможно най-много проблеми и да стана това, което съм всъщност: аз реализирам в момента мечтата си да съм социален предприемач, което за мен означава да създавам добавена стойност и да разрешавам проблеми по пътя си.

Реално търся отговори на проблеми, с които аз съм се сблъсквала. Когато се сблъскам с нещо, осъзнавам че това е проблем и на много други. Моето мислене е, че когато го разрешавам, е по-добре да го разреша за всички, не само за себе си. Така всички ще сме по-дорбе. Това, което ме мотивира силно, е, че по пътя си срещам други такива хора, които решават собствените си проблеми не за сметка на другите, а заедно с другите. Вярвам, че това е единственото, което е нужно, за да станат нещата в България по-хубави. Просто да решаваме общите проблеми съвместно. Така ще има все по-малко и по-незначителни проблеми, които да се решават.

Винаги ще си задавам въпроси, винаги ще търся проблеми и решения за тях. Това е интересното. Това е смисълът да живееш.

Предизвикателството за Мариела е да намери „баланс да правиш хубави неща и да не прецакваш тези покрай себе си – това е може би най-трудното. Големият въпрос като социален предприемач е как това, което правя, да е устойчиво? Как да има достатъчно добавена стойност, за да са издържани и финансово нещата? Например в момента се водя социален предприемач, но не изкарвам и един лев. Така че се опитвам и да намеря начин, по който това, което правя да е смислено и устойчиво.“

Мотивацията да променя България

„Да променям България ме мотивира осъзнаването, че аз съм това, което съм, благодарение на България. Благодарение на всички проблеми, с които съм се сблъсквала и съм решила; благодарение на всички хора, които са ми помагали под една или друга форма и благодарение на всички мои учители. По всяка вероятност нямаше да успея по същия начин, ако се бях родила в САЩ. Докато тук съм се борила да успявам, да отида в добро училище, да уча английски. Всички тези неща са ме накарали да се науча да се боря и да съм силна, и да успявам. Нямаше да съм такъв човек, ако не се бях родила в България.

Двете чаши чай, около които се ражда Тук-Там

„Тук-Там го стартирахме преди да се върна в България. С Дени стояхме и си пиехме чай и тя каза:„В Лондон много ми харесваше това нещо, наречено speed dating (бързи срещи). Защо не го направя под някаква форма в България?” Аз пък стоях и си мислех: „Връщам се след 6 месеца в България и идея си нямам какво ще правя. Никой не познавам и нямам идея как ще си намеря работа.“ Нищо не ми беше ясно. Така стояхме и си мрънкахме всеки по своите си теми и в един момент осъзнахме, че ако комбинираме тези две неща, може да стане нещо гениално: събираме хора, които са учили в чужбина за нетуъркинг, които да си помагат да се интегрират и да се запознават с нови хора. Така се появи Тук-Там – сдружението на българите с опит и образование в чужбина.“

Новият проблем: кариерно ориентиране и намиране на работа на завърналите се

„След като стартирахме Тук-Там и започнахме да създаваме социална среда за завърналите се в България хора, осъзнахме, че това което правим е много хубаво, но не решава проблема на новодошлите с намирането на работа. За тях е много трудно да си намерят работа, защото не познават фирмите и компаниите в България, не знаят нищо за работния пазар и не знаят как се кандидатства за работа тук. Така, съвместно с друга организация Back2BG, създадохме Форума „Кариера в България. Защо не?“, като решихме да съберем бизнеса, който търси кадри, с хората, които искат да се върнат в България.

"Кариера в България. Защо не?" Има и вдъхновяващ и мотивиращ характер като показва успешните примери

„Форумът допринася за България, защото е изключително мотивиращ. Всяка година търсим лектори, които са се върнали тук и показваме примера на успешните хора, които успяват да създадат свой бизнес или се изкачват по корпоративната стълбица в България. Това е нещо, което страшно много хора в чужбина се радват, че съществува. Иначе няма да знаят, че изобщо има такива хора и примери тук.

Следващото твърдение на Мариела вдъхновява: „С работата си по Форума “Кариера В България. Защо не?” показваме на хората в чужбина, че на някой му пука и че за нас е важно да се върнат, и второ, че има други хора, които успяват и правят страхотни неща в България. Тези примери помагат на хората, които се колебаят дали да се върнат в България, да направят тази крачка.“

Голямата мечта е социалните проблеми, които решава, да изчезнат

„Аз се надявам, че Тук-Там и Форумът „Кариера в България. Защо не?“ няма да съществуват след 5 години и че няма да има нужда от подобно нещо. Мечтая си толкова много хора да се върнат, че да няма нужда да се смятаме за Тук-Тамовци, защото всички ще сме Тук-Тамовци. Надявам се и фирмите да нямат нужда от такъв кариерен форум и да си намират служители по други начини. Хората и фирмите ще се намират взаимно, без да има нужда ние да им помагаме да се срещат. Това ще е един много по-естествен работен процес на случване на нещата.“

Следващото предизвикателство

Мариела става майка преди 2 години и това променя до голяма степен фокуса и приоритетите ѝ. „Когато се появи детето ми, започнах да си задавам друг вид въпроси, свързани с родителството, а именно как да образоваме малките хора и да ги превърнем в големи, мислещи и добри хора. Така стартирах нов социален проект, насочен към родителите и техните деца.“

Движена от собствената ѝ нужда да бъде качествен и отговорен родител, Мариела инициира създаването на Фондация III и започва да организира най- големия родителски форум в България – „Академия за Родители“. Последното издание на двудневното събитие събра 15 работилници, 30+ лектори, 60+ фирми и организации и 2000+ семейства.

Бъдещето

Мариела все още си почива след усилената работа по последното издание на „Академия за Родители“. Споделя, че съвсем скоро ще има нужда от много енергия и време, които ще вложи в организацията на деветото издание на Форума „Кариера в България. Защо не?“ Думата „умора“ не присъства в нейния свят; заместена е от „вдъхновение“. Обича да казва, че „при нас винаги има място за готини хора, които са мотивирани да правим готини неща заедно.“ Ако искаш да станеш Тук-Тамовец и да допринесеш за каузите и проектите на сдружението, пиши на hey@tuk-tam.bg, за да разбереш как можеш да се включиш.

Мариела Вачева ме изпрати с думите

"Когато човек събере хобито и работата си в едно, мисля, че тогава е най-щастлив и удовлетворен."