Acer
Автор: Николина Филипова

Сладката революция на Калин Класанов от "Роо Брандс"

Възможностите за хубава храна стават все повече

Бели манти с бели качулки, санитарни маски и бели обувки. Мястотo на всяка машина, стелаж и ръкохватка са очертани по системата за оптимизация на производството на Тойота. Пътеки с жълт кант водят от звено до звено. Ръкавиците са люляково лилави. Звучи денс поп. Това се вижда на пръв поглед през стъклената врата до една нарисувана на шкафа усмивка. Прилича на космическа лаборатория, а всъщност е произвoдственият цех на „Роо Брандс“ в столичната НПЗ „Искър“. Тук вещи ръце създават био сурови барчета от суперхрани. Включително всеобщия фаворит с чиа и кокос.

Калин Класанов – съосновател и оперативен директор на „Роо Брандс“ дори няма свой офис. Този мениджър ни кани в стая за срещи и търпеливо слуша въпросите, които са едни и същи от 10 години насам. По-късно ще изнесе лекция в Благоевградския университет. Защо прави бизнес с идея и как му се получава.

от бутиковия магазин към масовите пазари

„Когато със съпругата ми Анита отворихме първия биомагазин в София, все едно се борихме с вятърни мелници. Трудното е не да си първи, а да създадеш пазарно търсене, каквото още не съществува. Финансово това бяха най-трудните ни години.“

Внасят зърнени храни, после започват да мелят брашно в магазина, после предлагат курабийки и барчета в единия ъгъл...

„Много често през деня съм се отказвал. Обаче дойде следващият ден, измислим нещо друго, нещо се случи и продължаваме.“

Магазинът на ул. „Парчевич“ 48 сега изглежда различно, а рообарчетата, започнали кариерата си от единия му ъгъл, успешно дефилират по света. 3 000 000 от тях сладко-сладко са изядени през 2014-та година. Броят им e нарастнал до 7 милиона през 2015-та. Продават се в цяла Европа, в Канада, в страните от Персийския залив.

„В България имаме вече широка мрежа на разпространение, защото това е нашата страна. Много голямо постижение е, че навлязохме в „Eдека“ и „ДМ” в Германия и Австрия – 1800 магазина и дрогерии за средностатистическите жители. Освен в органик и био магазините, вече сме в масовите канали на пазаруване. За мен това е много по-голям успех – повече хора да имат достъп до био храна, отколкото дали продаваме в 40 или в 50 държави.“

Върху кутиите с ококорени очички стои: „Органичен, суров, веган, без глутен, без добавена захар, кашер“. Питам Калин как успяват да преборят свирепата конкуренция в Европа и Северна Америка.

„Много сме добри! В крайна сметка когато един продукт е достатъчно добър на вкусови качества и опаковката му е добра, няма значение откъде е. Има ли?“

Няма. Освен това споделям впечатлението, че за последните 10 години храната стана по-гадна.

“Принципно е така. Но колкото по-гадна става, толкова повече възможности за хубава храна има. По-осезаемо се вижда разликата между хубава и гадна храна“, отговаря този предприемач с вкус.

с хамбургера дотук

Самият Калин се замисля сериозно за храната, която поглъща, преди шестнайсет години.

„Бях в Америка и се тъпчех с хамбургери. В един момент осъзнах, че нещо не е наред. Върнах се в България и се впуснах в правенето на пълнозърнест хляб с моя брат. Бих казал, че съм повлиян от него. Той е по-малък, но е вегетарианец по-отдавна.“

В продължение на 2-3 години двамата братя Класанови заедно управляват вегетариански ресторант в центъра на столицата. Заведението е успешно и им доказва, че са на прав път. Свилен Класанов развива веригата от пекарни и магазини „Слънце и Луна“, а Калин се съсредоточава върху суровите био барове и техните производни. Досега той и съпругата му Анита са разработили 40 рецепти за полезни и вкусни продукти.

„Rooball” са био топчета с пробиотик. Компанията ги показва за първи път на изложение за био храни в Калифорния по-рано тази година. Идните няколко месеца възнамерява да наблегне на производството и разпространението им в Европа и Америка. Друга новост, за която био пазарът може да се готви, е серията „Kookie Cat“. Изцяло веган овесени курабийки без глутен, в които рафинираната захар е заменена от сироп, направен от цветовете на кокосова палма.

От България „Роо Брандс“ си набавят бадеми, шипки, а в скоро време – и физалис. За съжаление, някои съставки традиционно не са тачени у нас. Като например черниците. Връзват, зреят и капят по земята. Производителят внася плода от Турция.

„Черницата е капризна“, пояснява Калин – „иска веднага щом се обере, да започне сушенето. Което пък изисква техника. Опитваме се да предложим разнообразие от съставки. Глутеновата непоносимост при много хора се дължи на повторение, повторение, повторение на едни и същи храни. Искам да продължаваме да правим достъпни продукти с високо качество. Да променяме разбирането на хората за храната. Да им даваме алтернатива.“

Качествени изменения

Не знам за вас, но аз не съм виждала дебел веган. Концентрацията на сурови, полезни за човешкия организъм съставки прави храната жива и засищаща с малки количества.

„Първоначално стартирахме с 50-грамов бар. След година и половина осъзнах нещо. Имам приятел, който е два метра висок. И всеки път го гледах как хапва няколко хапки от 50-грамовия бар и цък-цък – останалото си го сгъва и си го слага в джоба. Накрая решихме, че 30-грамовият бар е по-достъпен за хората и дава достатъчно на тялото, за да го засити между храненията.“

Калин е убеден, че сега и в бъдеще населението на планетата може да се изхрани без ГМО. „Роо Брандс“ проследява био достоверността на всички суровини, които ѝ доставят. Прави лабораторни изследвания за установяване на пестициди и други замърсители.

„Получаваме суровини от почти цял свят. Изследваме всеки контейнер, който влиза, с анализи и тестове. Да, случвало се е да връщаме доставка,за да нямаме „замърсяване“ на продуктите си. Въпреки качествения контрол и критичното производство, случва се понякога барчетата да мухлясат. Това са естествени процеси. Случват при неправилно съхранение или неправилно затворена опаковка. Ако бяхме сложили някакви изкуствени неща, нямаше да се случва. Но такива са рисковете на истинската храна. Срещаме разбиране от страна на нашите клиенти.“

Съвършеният кръг

Фактът, че като дете живее със семейството си в Израел, а по-късно обикаля и работи из различни кътчета на света, са направили Калин толерантен и адаптивен към различни социални среди.

„Работил съм съвсем прости работи като куриер на скутер, обслужващ на бензиностанция в Австралия, продавач на луксозни обувки в Сохо, Ню Йорк. Не се ядосвам на хората, които оставят боклуци след себе си. Извозвам си боклука и давам пример. Ако мога, събирам и техния. Ганди е казал – промяната без агресия е най-устойчива.“

Фирмата му дарява 10 000 лева на WWF за залесяване на природен парк „Българка“ и вододайните зони. Без патос Калин допълва, че това е отговорност към планетата, на която живеем. Че хората хабим ресурсите ѝ и трябва да се опитваме да я компенсираме. Със същите основания три години подред подкрепя с барчета доброволците, които чистят националните паркове Рила и Централен Балкан.

Струва ми се, че Калин Класанов и партньорите му са щастливи хора. Превърнали са начина си на мислене в бизнес, правенето на бизнес в начин на живот и са затворили кръга работа-удоволствие- кауза.

„Трудното начало беше важен урок. Ето сега, подготвяйки лекцията си за утре, знам, че е много важно да минеш през неуспехите.“

Вижда все повече предприемачи в България, които правят бизнес с кауза. Показва ми визитката на български производител на сокове от биологично чисти сортове, с когото се е запознал. Възхищава се на визионери като Елън Мъск, американският милиардер, който не жали средства за технологични изобретения и преследва на пръв поглед луди мечти.

„Осъзнатият бизнес е особен, той не е само за пари. Защото за пари е безсмислено да се прави бизнес. Всеки ден ще си купуваш най-хубавите дрехи, най-хубавите коли. Ще консумираш активно и след месец ще ти е скучно. Докато сега аз съм удоволетворен. Ако всички се включим в промяната, Земята ще стане по-подредена, по-чиста, по-хубава...“

най-малко 10 рообарчета загинаха при създаването на тази статия.