Acer
Автор: Диляна Георгиева

Гери Турийска

или вълшебната кутия, в която може да намерите 250 германски марки, моделиер-конструктор на дамски облекла и сбъднати мечти в България и на Балканския полуостров.

Гери Турийска влетява в ресторанта, в който имаме среща, точно на секундата. Носи тъмни очила, усмихва ми се широко и бързо се отправя към фотографа, за да направят снимките. През разкошната ѝ руса коса минава плитка, сплетена като венец. Тя обича да се шегува, че така прилича на Хелга от култовия сериал „Ало, ало!“ На мен по-скоро ми напомня на беззащитно момиче. А всъщност Гери е младата жена, създала изключително успешния проект „Пощенска кутия за приказки“. Освен това е написала едни от най-красивите текстове на български песни. Още настръхвам, когато чуя „Ти“ на Нина Николина. Също така пее в група „Рубикуб“, автор е на 2 книги, а от 2 години е майка на чудно момиченце.

Снимките свършват, прегладнели сме и си поръчваме обяд. Толкова много неща имам да я попитам. Първо искам да разбера какво дете е била. Веднага ми отговаря, че е била изключително самостоятелна и в продължение на часове се е забавлявала сама с играчките си. Не е било проблем да ги дели с други деца, дори е подарявала. Но никога, никога, никога не е споделяла храната си. „Като Джоуи от „Приятели“ – не деля храна. Никой да не ми пипа филията!“ – смее се Гери.

За детството, любопитството и 250 германски марки

„Детството ми беше шарено. Много обичах да рисувам. Това беше първата ми страст, която ме държа до тийнейджърските години, когато открих писането. Обожавах да слушам музика: Майкъл Джаксън, Пинк Флойд, Куин, ФСБ. Такава беше музиката, която се слушаше вкъщи. Помня, че изнасях мини-концерти в хола сама на себе си. Обичах да си чета книжки и приказки, с които бягах в моя си детски свят. Любими ми бяха „Алиса в страната на чудесата“, „Мечо Пух“, „Пипи Дългото чорапче“. Неслучайно дъщеря ми носи името Аника (бел. ред. героиня от романа за деца „Пипи Дългото чорапче“).“

Но, за да не си помислите, че Гери е била само послушно, сладко момиченце, което не е правило пакости, ето и друга история. Когато е била на 9 години, тя живеела в Мюнхен с родителите си. По това време, там било популярно пазаруването по каталог. Гери разглеждала вдъхновено музикални каталози с оригинални албуми и решила, че иска да притежава възможно най-много. Затова си поръчала албуми на стойност 250 германски марки, разбира се без знанието на родителите ѝ. Един ден куриерът дошъл на вратата с доставката и тя поискала от майка си 250 марки.

„Освен от рисуване, книжки и оригинални музикални албуми, като малка много се интересувах от космоса и планетите. Това ми беше страшно любопитна тема и когато по телевизията даваха такива предавания, седях и гледах като хипнотизирана. Не чувах и не виждах нищо друго около себе си.“

Докато си говорим за детството, Гери си спомня за хората, с които е прекарала най-голяма част от него – баба Златка и дядо Дончо. Очите ѝ се смекчават, а погледът се отнася назад към миналото. Много са близки. Те са хората, които винаги е питала за всичко. И до днес, когато Гери започва да готви, дори и да знае рецептата, се обажда на баба Златка за напътствия.

Творчеството, кандидатстването и нужно ли е да си моделиер-конструктор

„Дълбоко вярвам, че всеки човек е талантлив и има потенциала в себе си да бъде творец. Дори и счетоводителите. Те също творят, но по друг начин, на друг език. Моят вътрешен език, с който съм се родила, ми е много лесен. Може би от мързел не съм се развила в някоя друга посока. Хванала съм се за това, за което ми е било лесно. Беше ми любопитно да изследвам границите си, докъде мога да стигна. Всъщност истината е, че на всичко съм се научила в практиката.“

Ето как стоят нещата. Гери е завършила текстилния техникум и по професия е моделиер-конструктор на дамско облекло, шивачка втори разряд. Първа е в класирането, когато кандидатства и развълнувано си представя как учи моден дизайн, рисува по цял ден и е супер арт. Да, обаче в текстилния техникум се учат предмети като „Машинознание“, „Чертане“ и „Химически състав на тъканите и багрилата“, които въобще не я вдъхновяват. Креативната ѝ енергия се пренасочва в други посоки и открива писането и музиката като страст. След като завършва техникума, решава, че ще става драматург и ще прави театър. Кандидатства 3 последователни години в НАТФИЗ и не я приемат. Впоследствие кандидатства Българска филология още две години. 5 години подред тя е кандидат-студент.

„В тези 5 години станах изпълнителен продуцент на 3-часово предаване в телевизия ММ, няколко месеца бях отговорен редактор на списание, издадох 2 книги и създадох „Пощенска кутия за приказки“. Оказа се, че докато аз кандидатствам и не ме приемат, реално вече правя това, за което искам да уча. Най-интересното е, че са ме канили да бъда лектор в един от университетите, в които съм кандидатствала. Изнасяла съм лекции пред студенти по специалност, която съм искала да следвам.“

Вълшебствата на "Пощенска кутия за приказки"

Идеята за „Пощенска кутия за приказки“ се ражда спонтанно. Когато преди няколко години Гери представя книгата си „Приказки за вечността“, в съавторство със Стоян Динков, кани всички присъстващи да напишат любовни писма и да ги пуснат в една кутия. Така решава, защото самата книга представлява любовна кореспонденция между мъж и жена. Приятелите ѝ пишат, пишат, пишат... А тя се прибира и започва да чете. Много красиви анонимни писма открива. „Е, сега само аз ли ще си ги чета?“, казва си Гери и прави второ представяне на книгата, на което кани свои близки приятели, водещи от БГ Радио, музиканти и актьори да прочетат десет писма. Когато четенето приключва, заваляват въпроси от непознати хора: „Кога ще има нова тема?“, „Ще го правите ли пак?“ Тогава решава да го направи отново…и отново, и отново. Ражда се „Пощенска кутия за приказки“ и заживява свой живот.

„Пощенска кутия за приказки“ се случва вече 5 години и четенията ни се посещават от над 600 души. Най-хубавото е, че съм натрупала толкова много текстове и разкази на невероятни хора, които нямат нищо общо с литературата. Повечето от тях са със съвсем други професии. Страхотни таланти! Миналата година регистрирах издателство и вече имаме издадени 3 книги. Това е моята нова страст – да издавам на българския пазар книги на хора, които са извънредно специални. Нямам претенция, че литературата, която провокира „Пощенска кутия за приказки“ е на много високо литературно ниво. Всички издадени книги, са написани на изключително интересен, разговорен език. Това е езикът, на който ние българите говорим помежду си. Целта на тази литература е да забавлява и я постигаме страхотно, особено с книгата „Дневник от панелните блокове“ на Никола Крумов. Знам, че хората се смеят на глас в автобуса, докато я четат. Този гениален автор всъщност се занимава с продажба на авточасти.“

Покоряване на България и Балканския полуостров

„Обичам мястото, на което съм родена. Тук има енергия, с която аз работя много добре, с която сме в синхрон. Дори и да звучи поетично и абстрактно, аз усещам, че в земята има една енергия, която притежавам и аз. Освен това, вярвам, че в България всичко става много по-лесно, от където и да било другаде. Тук имаш повече свобода да бъдеш експериментатор и можеш да направиш нещо буквално с нула лева. Когато идеята ти е добра, тя може да повлече крак и да намери последователи. Именно това се случи с „Пощенска кутия за приказки“. Хората идват да слушат, защото се забавляват и им е весело. Артистите идват да четат, защото искат да бъдат част от тази атмосфера и защото им е приятно. Авторите пишат, защото са провокирани и им е готино, че се четат текстовете им. Единственият мотив за случването на този проект е чистото забавление. Това е причината да е успешен.“

Истината е, че „Пощенска кутия за приказки“ живее и навън. Има много българи, които не живеят в България и гледат онлайн. Събират се по 5-10 души, за да гледат. След това коментират и пишат. Напоследък на Кутията се четат текстове на автори, които живеят в Германия, Полша, Англия. Има идея, а вече и конкретен план „Пощенска кутия за приказки“ да излезе извън границите на страната и догодина, живот и здраве, да се чете на друг език.

„Личната ми мисия е да четем български автори на друг език. Мен лично ме интересува Балканският полуостров. Искам с „Пощенска кутия за приказки“ да отидем в Сърбия, в Македония, в Гърция. Вярвам, че хората от Балканския полуостров сме с един много специален дух, който отсъства на други места. Сигурна съм, че хората от тези държави ще се асоциират с много от историите, представяни на Кутията.“

Планира смело и разпалено Балканския полуостров, но ѝ се иска първо да стигнат до Варна. „Пощенска кутия за приказки“ е гостувала в Пловдив и в морските курорти, но до Варна не е стигала, защото Гери все още не може да измисли начин да планира и чисто финансово да организира заминаването на трупата.

„Във Варна имаме много почитатели, които вече ни се сърдят. Нуждаем се от място, което да събере 300-400 души. Това, от което също имаме нужда, е да настаним хората някъде във Варна, за да премахнем това перо от разходите си. Благодаря предварително на всички, които ще се отзоват.“