Acer
Автор: Диляна Георгиева

Георги Камов

и историята за 3-годишни деца, които стават Главни готвачи, за България като дестинация номер едно и за различните посоки на дизайн мисленето

Георги Камов е от хората, които слушаш в захлас и ти е толкова интересно, че въобще не разбираш как е минало времето. Гледах го на TEDхBG преди 3 години, когато вдъхнови 1300 души с идеята, че не трябва да се продават продукти, а изживявания. Той е един от основателите на първата агенция за потребителски изживявания Designthinking. bg, създадена на основата на дизайн мисленето. През месец май 2013 година, в деня на изборите, в публичното пространство излиза неговият текст „Дестинация номер едно“, в който очертава визия за развитието на България, като лидер в социалните иновации.

Аз пия горещ шоколад, а той – плодов сок. Хапваме по един кроасан, защото се оказва, че и двамата не сме имали време за обяд. Разказва ми истории за себе си, а аз попивам всяка дума. Неслучайно е мотивационен лектор, презентатор на три TEDx конференции и на различни други събития. Роден е и е израснал в София, но от малък пътува много. Пиe за пръв път бира, когато е на 3 години, докато се разхожда заедно с дядо си край реката в Чехия. После баба му разбира и става голям проблем. Празнува 7-мия си рожден ден в Куба. Запознава се със съпругата си Цветелина в първи курс, докато следват „Политология“ в Софийския Университет. Днес са щастливи родители на две деца, които ги вдъхновяват да създадат детския проект „Red Paper Plane“.

Георги, енциклопедиите и мисия "Главен готвач"

„Като дете бях по-затворен. Не съм странял тотално от хората, но по-често можеше да ме намериш, заровен в разни енциклопедии. Буквално попивах информацията. Обичах да чета и да се ровя. Всичко ме интересуваше. И до днес съм така в работата си. Нямам фокус върху една отделна индустрия. Интересуват ме връзките между всички неща. Аз съм човек, който винаги иска втора, трета, четвърта гледна точка и търси взаимозависимости.“

Разбирам, че ученето в училище никак не му е било приятно. Ако нещо му станело интересно, си го прочитал сам. И до ден днешен му се струва абсурдна идеята да прекараш две трети от деня си на едно място, учейки различни предмети на интервал от 40 минути. Няма движение, няма интеракция, няма реални, живи обяснения. Всъщност, според него, децата могат да научат много неща, доста преди да е дошъл моментът за училище.

„Сега, когато имам 2 деца, виждам, че те имат желание да разберат как работи светът. Децата не спират да питат „ЗАЩО?“. Те задълбават докрай. Това е техника, която се използва и в бизнеса – „Петте „Защо?“. Означава да задаваш 5 пъти въпроса „Защо?“, докато не стигнеш до базовата причина. А ние възрастните, паралелно с това, даваме на децата много повърхности обяснения, които не ги задоволяват. Всъщност, между 4 и 6-годишна възраст те могат да разберат принципа на работа на една кола или как работи електрическата станция, например. Огромният умствен капацитет на децата в тази възраст е доказан по безброй научни начини. Те имат 100% ниво на креативност, което означава, че могат да направят връзки между несвързани неща.“

Георги и съпругата му Цветелина създават детски проект на име Red Paper Plane

Използват метода на дизайн мисленето за решаване на проблеми по иновативен начин и разработване на креативни идеи, като го прилагат за деца от 3 до 6 години. Кръщават процеса „мисия“. Вече има 14 мисии и всеки месец излиза нова. В мисиите няма измислени или комикс герои. Вдъхновени са от желанието на децата да разбират нещата, такива, каквито са. И нещо много важно – цялото семейство взима участие. Тези мисии са дизайн предизвикателства. Например мисия „Главен готвач“ не е просто да сготвиш. Първият етап е „наблюдение и запомняне“. В продължение на 5 дни, всеки ден, детето наблюдава какво яде. Мисията си има дневник, където всичко се описва и рисува. Разбира се, родителите помагат през цялото време. Вторият етап е „избор, тестване и прототипиране“. Предизвикателството е детето да направи неделното меню за цялото семейство. По време на различните етапи, скрито се учат цял куп умения – търпение, какво се прави при грешка, съгласуване, презентиране. Детето всъщност се научава как се решават проблеми по нов начин, което е умението на 21-ви век.

Когато избере менюто, то трябва да го съгласува с членовете на цялото семейството, защото е Главен готвач. След това проверяват какви продукти са необходими и правят списък за пазаруване. Накрая всички готвят заедно. Главният готвач презентира и споделя: „През седмицата наблюдавах и избрах следното меню...“

„Всички мисии са ориентирани като професии. Имаме мисия „Картограф“, „Фотограф“, „Астронавт“, „Вексиколог“. Децата влизат в роля и реално виждат как работи професията. И разбират, че ако искат да направят нещо, това е процес. Но ние не сме измислили този процес, а изхождаме от онова, което им е интересно и го обличаме в рамка. Идеите и предизвикателствата идват от тях. Синът ми е запален фен на автомобилите. Заради неговата страст по спортни коли, еволюира мисия „Автомобилен дизайн“. Пробвахме веднъж да разработим мисия с наша идея – не стана. Сега мисиите се играят в над 70 държави. Има ги преведени на английски, бразилски, португалски, скоро и на полски. Те са безплатни и свалят в pdf. формат. Имаме желание да ги развиваме и за детски градини.“

дизайн мислене и "дестинация номер едно"

Студентските и професионалните години са бурно и интернационално препускане през специалности, квалификации, попиване на знания и търсения. Първо идва магистратура по „Международни отношения“ в Софийския университет, а след това втора по „Европейски изследвания“ в Ница. Георги и съпругата му завършват заедно и двете магистратури. Следва стаж в Брюксел, връщане в България, работа във Външно министерство, работа за неправителствени организации. През 2008 г. Георги създава първата консултантска компания за иновации в България – Nextdoor. Няколко години по-късно идва първата агенция за потребителски изживявания Designthinking.bg, а също и текстът „Дестинация номер едно“.

„Открих, че където и да съм, с каквото и да се занимавам, винаги бутам за някаква промяна. През 2013 г., в деня на изборите, написах текста „Дестинация номер едно“. Идеята ми беше да предложа сфера, в която България може да стане номер едно. Когато се заех да пиша, не знаех какво ще е това нещо. Появи се с писането. Започнах да се питам „Защо?“. Има неща, които виждам и знам, както и такива, за които нямам понятие. Защо ние българите не можем да си намерим мястото? Видях, че няма посока. Беше ми интересно как могат да се решават социални проблеми, а не само бизнес проблеми. Предложих България да стане номер едно дестинация за социални иновации. Това беше моята визия за това как в нашата страна могат да се променят нещата.“

Социалните иновации са добрите идеи, които отговарят на нуждите и подобряват качеството на живот на хората и общностите. Идва огромният интерес към текста от най-различни хора. Излизането му съвпада с протестите от лятото на 2013 г. и се вижда контрастът между „ние нямаме какво да правим“ и „идея за нещо, в което можем да бъдеm най-добри“. Тогава обаче, Георги се занимава с много други дейности и въпреки страхотния интерес към текста, не го превръща в движение или в платформа, не обединява хора около идеята, за което сега съжалява. Но никога не е късно. Текстът продължава да е валиден и според мен – задължителен за прочитане. Георги обмисля идеята да го издаде като книга. Сега очаквам с нетърпение новия текст, който пише в момента – „Дестинация Европа“.

„Хубавото е, че сега започва да се оформя среда за социални иновации и социално предприемачество. Когато писах „Дестинация номер едно“, не съществуваше такава активност. Цялата идея на текста беше, че ти не можеш да се развиваш като човек, ако само копираш. Добре е да видиш какво хубаво се прави на други места и да извлечеш своята добавена стойност. Но трябва да гледаш напред, да помислиш какъв можеш да бъдеш и какво автентично и истинско можеш да направиш.“

Дизайн мисленето идва, когато Георги вече го познава като инструмент. Запознава се с Елена Желева, която точно завършва „Дизайн мислене“ в Потсдам – Меката на специалността в Европа. Започнат да работят заедно, като обединяват неговия опит с нейните познания и създават първата агенция за потребителски изживявания с дизайн мислене в основата си – Designthinking.bg. Дизайн мисленето е доказан метод, който прави развитието на иновации по-лесно. Поставя в центъра си потребителския опит и преживяване, ориентиран е около хората и дава ясни стъпки за развитие на креативно решаване на проблеми в екип.

„Дизайн мисленето е най-прогресивната методология в момента, използвана от какви ли не компании. Разбира се, с Елена не прилагаме само дизайн мислене в работата си, но то е изключително човешки ориентирано – има много емпатия, разбиране и опит за стигане до базовия проблем. Това са все човешки характеристики, които ни пасват.“

България, личните препятствия и защо е добре да сме в режим на учене

„България не е за всеки. Много хора си тръгват. Тези, които са тук, мога да ги разделя на две групи. Или си от групата, в която животът тук те задоволява, или си от групата на по-лудите, на които просто им се пробват разни неща. Има много какво да се свърши в България. Аз лично нямам носталгия по родината. Чувствам се гражданин на света, дори и да звучи претенциозно. За мен не е фатално да изляза навън или да се върна след това. По-важното е да си намерим някаква посока, защото иначе много дълго време ще се лутаме.“

Докато развива бизнеса и идеите си в България, съм сигурна, че е имал много проблеми и препятствия, които е трябвало да преодолява. Казва ми, че препятствията винаги са били свързани преди всичко с неговата личностна нагласа: с готовността му да търси непознатото, да променя в движение неработещи ситуации, постоянно да държи себе си в режим на учене.

„Човек трябва да е готов да опитва нови неща. Трябва да се поставяш в ситуации, които не са ти особено приятни и познати. Да наблюдаваш как се чувстваш, вършат ли ти работа и можеш ли да извлечеш нещо от тях.“

Плановете включват:
станфорд, харвард, ловеч, разград

„В момента съм в период на много силно осмисляне накъде искам да поема оттук нататък. През последните години свикнах да движа различни социални, бизнес и лични проекти, но не може всичко. Трябва да избера с какво да се занимавам и какво да развивам. Имам желание да правя повече неща извън България. Мисля, че с „Red Paper Plane” предстои сериозно излизане навън, защото наистина предизвиква огромен интерес. Това е проект, който е нов, не само за България, а и за света. Провеждаме разговори с хора от Станфорд и от Харвард, които са силно заинтригувани. В САЩ искат да налагат дизайн мисленето като модел в детските градини, а ние, на негова база, вече сме разработили собствена вариация с мисии.“

Питам го с какво можем да помогнем за неговите търсения и стремежи. Отговаря ми, че с колегите му се интересуват от хората извън София. Установили са и поддържат контакти в някои градове, но имат нужда от още. Знаят, че има много ученици, студенти и предприемачи, които живеят в по-малките градове и са със страхотен потенциал. Иска да правят проекти заедно с тях, да се развиват заедно. Ловеч, Разград, Хасково и всички други, Георги Камов и колегите му ви търсят непрекъснато. Потърсете ги и вие.

Designthinking.bg
Red Paper Plane
Дестинация номер едно