Acer
Автор: Николина Филипова

Красив ум – Алекс Кръстев на 16 г.

„Групирането по интереси в училище е много по-ценно от групирането по възраст“

Това е Александър Кръстев. Той е от Варна и спечели голямата награда „СофтУниадец“ на 2017-а. В двудневния турнир по програмиране на Софтуерния университет в началото на годината взеха участие близо 500 души. Те трябваше да решат 10 задачи в рамките на 5 часа - Алекс е решил 9 задачи и половина; и да демонстрират собствен проект - Алекс е показал своя игра. Така десетокласникът от Варненската математическа гимназия оглави класацията със 170 точки от 200 възможни в двете категории за под и над 16 години. Изпреварил е със значителна преднина всички.

„Пиша игри от началото на шести клас. Но от две години стават за нещо“, коментира Алекс.

Момче за медал

Говори бързо, отривисто, енергично. Започваме с това, че родителите му – по професия юристи, са „твърде нестроги и разбиращи“. Никога не е преживявал класическите за тийнейджъри конфликти. И дори да са му се карали, „винаги е било за нещо конкретно“.

„Виждат, че ходя по състезания - така че какво толкова, ако имам петица по история.“

Като малък майка му го завела на състезание по математика. На Алекс му харесало да се съревновава и да печели. Еднакво обича да решава задачи, да пише игри и да ги играе.

„Ходенето по състезания е свързано с това, че ми харесва да намеря интересно решение на по-сложен проблем. Например направих игра, в която синхронизирах двамата играчи да виждат едно и също нещо през интернет - но така, че да изглежда гладко и качествено. И ми допада състезателният ефект - какво мога да направя срещу другите участници?“

През последните три години Александър е участвал в 7 международни състезания - от които е спечелил 4 сребърни, 1 златен и 2 бронзови медала. И е програмирал в над 15 републикански турнира, където се е класирал все на първо или второ място.

„Първите години много ми помагаше моята учителка по информатика Елена Димитрова. До миналата година ходих на кръжок – събирахме се след часовете за по час-два.“

Сега за състезания се обучава сам, като се опитва да решава повече задачи. Има най-богат опит със С ++ покрай турнирите и защото се учи в училище. Казва, че след определен етап вече не е трудно да научиш нов изкуствен език. Самият Алекс се е занимавал с програмиране на 7 езика. С други момчета си обменят идеи и обсъждат задачи, които намират за по-интересни. Издирва в интернет задачи от национални и международни турнири и от сайтове за онлайн състезания. В тях може да участва всеки и на Алекс му харесва, защото се включват хора от цял свят.

„Най-много се гордея с участието си преди година и половина в интернет турнир за игра, която трябваше да се напише за 48 часа. Условието беше да е работеща и да е долу-горе забавна. Моята се казваше Between Worlds и беше на Java. Доволен съм, че успях да я създам за толкова кратко време. ”

Игрите, които Алекс харесва, изискват креативност и структурирано мислене. Казва, че най-дълго време е посветил на „Майнкрафт“.

„Напоследък не играя толкова игри. За съжаление, имал съм и маратони. Казвам си – аз сега тук ще седна за един час. А после гледам - то минали 4-5 часа.“

Ученикът учител

Намира някои неща в училище за интересни, но като цяло системата от един учител и цял клас ученици - за проблематична, тъй като винаги за някои деца материалът ще е труден, а на други – скучен.

„Когато са замислили общото образование - да групират децата по възраст, за да им преподават едно и също, е било най-доброто, с което са разполагали. Но в наши дни групиране по интереси би било много по-ценно“,

смята младежът, за когото часовете по математика са обикновено досадни. Не е голяма изненада, че не се чувства предизвикан също и от информатиката в гимназиалния курс. Заради приема на нови ученици в IX клас, тя се рестартира и тръгва от началото. А пък Алекс през това време преподава основи на програмирането в Свободния университет във Варна. Тази зима лекциите му продължиха 8 седмици по покана на Софтуерния университет. Тийнейджърът не се притеснява, че обучава на код по-възрастни от него.

„Възрастта не е важна - важно е доколко си се занимавал с нещо и дали ще успееш да го предадеш на хора, които не виждат нещата като теб.“

Според ученика, влязъл в ролята на учител, идеалният преподавател може да те научи на повече, отколкото ти би очаквал, по дисциплина, която може да не ти е любима.

“Учителката ни по биология, например, се справя с това много добре. Интригува ни в клас, повтаря и ако ти горе-долу следиш какво се случва - научаваш основните неща. Не очаквах, че биологията може да е толкова интересна. Просто преподавателят ни е добър.“

Имало нещо вярно, че който е на ти в математиката, се запъва в литературата. Алекс е на мнение, че причината е в „отворените думи, които понякога е трудно да разбереш“ и които така добре се приемат в хуманитарните предмети. Обаче Алекс е разбил кода.

„Схванах какви неща се търсят в литературните анализи: бащата като глава на рода, родината като ценност, измеренията на човешкото и т. н. Понякога разчупваме часовете, като си разказваме за книгите, които ни вълнуват и аз, понеже съм фен на Пратчет, говорих за „Света на Диска“.“

Сега чете една „огромна“, по думите му, книга на Дъглас Хофстатър - „Гьодел, Ешер, Бах – една гирлянда към безкрайността“, която „се опитва да обясни самосъзнанието от гледна точка на физичните закони и логиката“. Алекс иска да има повече време за четене.

Между училището и състезанията

Няма профил във Фейсбук.

„Доволен съм, че до някаква степен съм се освободил от социалните мрежи и гледам да не си попилявам свободата. Не ми харесва, че човек прекарва там много време без полза. Не че не си губя времето с други неща – но ето ви едно по-малко.“

Александър си пада по стари рок класики. Любимата му група е „Арктик Мънкис“ и много харесва „Ред Хот Чили Пепърс“.

Приятелите му са най-различни. Някои живеят в други градове и ги познава от състезанията по информатика. Виждат се „за по няколко дни през няколко месеца“, а през останалото време си общуват по интернет.

„С приятелите от училище обикновено се разхождаме в Морската градина или седим в някое кафене, когато е студено. Всеки говори за каквото го вълнува. Понякога един говори повече, а останалите го слушат. Говорим за филмите, които сме гледали.“

Епопеята „Междузвездни войни“ има специално място в сърцето на Алекс. Като малък я гледа на касети. Харесва и новите серии. Дори да имат недостатъци, продълженията му харесват от носталгичност.

„Имахме 9 касети и през две трети от времето вървеше филмът. Знаех всички серии наизуст. Сега чакам с нетърпение следващите. С брат ми ходим да ги гледаме заедно - стана нещо като семейна традиция. В последния филм по интересен начин разкриха как е създадена Звездата на смъртта и вързаха историята с предишните епизоди.“

Задачи за следващия път

Алекс е на мнение, че е важно хората да се замислят, а не да се пускат по течението.

„Например да учиш или да се занимаваш с нещо, което не ти се получава добре, само защото много други го правят и се смята за модерно и перспективно.“

Неговите желания са ясни и практични.

„По принцип не съм голям мечтател.“

Едната му цел е Международната олимпиада по информатика за ученици, която през 2017-а ще се състои в Иран от 28 юли до 4 август. От Националната пролетна олимпиада ще се класират 12 деца, а за ислямската държава ще заминат четири от тях – най-добрите ни програмисти. Алекс преценява шансовете си като финалист за високи.

„Има още 3 години, през които ще съм ученик. Миналата година получих сребърен медал. Искам да се класирам в отбора от България и този път да отида и да спечеля златния медал на световно ниво.“

Шампионът е на мнение, че не е адекватно да учи в България висше образование.

„Не съм сигурен дали ми се живее тук, но със сигурност ми се иска да уча в Европа или САЩ.“

Което е разбираемо, щом се готви за състезания сам.

„Малко учители са наистина добри, за да схващат задачите от международен ранг. Подкрепяме се с останалите момчета, които се състезават.“

Подчертава „момчета“, защото момичета почти няма.

„Имал съм една-две приятелки. Айде, да кажем - две. Горе-долу кратки връзки. Имаше една, която свалях, обаче я беше срам да ми каже, че не ме разбира. Задаваше ми някакви въпроси. По-късно осъзнах, че съм ѝ говорил неща, които за нея са били като на китайски. И да-а-а... Хората трябва да се допълват. По принцип не съм фен на идеалите – мисля, че е ценно да можеш да си говориш с едно момиче за всякакви по-задълбочени и философски неща.“

И така. Освен, че има хубава колекция от златни и сребърни медали вкъщи, Алекс е висок над 1,80 см. и изглежда доста добре за такъв умник. Момичета, замислете се.